България - злокобното знамение
1 март 2013Вероятността да осъществим контакт с извънземни от далечни планети е все така равна на нула. Но и изобщо не е нужно да надзъртаме с мощни телескопи в дълбините на вселената, за да лелеем безпочвената надежда, че ще открием извънземни. Те всъщност са тук - съвсем близо до нас, само на няколко светлинни секунди. Достатъчно е да насочим телескопите към Брюксел.
Те са там: лидерите и управниците на Европейския съюз. Издигнати от една по принцип добра идея, чието осъществяване обаче среща все по-непреодолими пречки. Както изтъкна неотдавна германският президент Йоахим Гаук: "Тази криза е не само икономическа. Тя е и криза на доверието в политическия проект Европа". А и ще продължи, въпреки всички добронамерени призиви на пламенно защитаващите идеята европейци. Защото европейски народ, европейски суверен не съществува.
Правителството обърна народа срещу себе си
Всички предимства, които ЕС носи, се приемат от гражданите като нещо напълно естествено, ала не изграждат в тях съзнание за европейска отговорност. Между Брюксел и европейците зее по-скоро пропаст. И обикновените граждани губят доверие в собствените си национални управници, когато те се прекланят твърде много пред исканията на Брюсел.
България е злокобното знамение за това: правителството на Борисов показа ясно как с угодна на ЕС политика се стига до провал. Финансовият министър Дянков настоя за намаляване на държавния бюджет до 0,5 от БВП, като при това още предната година този показател беше два процента, респективно - под исканите от Европейския съюз 3 на сто. "Това донесе на българското правителство симпатиите на Брюсел и му навлече омразата на собствения му народ", написа по този повод "Ди велт". Защото следването на брюкселските искания задълбочи още повече мизерията в и без това най-бедната страна в Европа.
Има ли полза от "повече Европа"?
Спрян беше и проектът за нова атомна централа, което покруси надеждите на българите за разкриване на нови работни места и намаляване на цените на тока. Спирането на проекта също бе мярка, която се хареса на ЕС, но не и на българските избиратели, допълва "Ди велт".
Утехата, че България е далеч от западноевропейците, е измамна. Тя е близо до тях по зависимостта си от разпоредбите на европейските бюрократични органи. Както и по неприлагането на някога тъй прехваления принцип на самоуправлението и разпределянето на правата и пълномощията на ниво граждани.
Мнозина настояват за повече Европа. Но знаем ли изобщо какво означава това? "Повече Брюксел" е грешният отговор. Защото това ще съсипе Европа, ако кризата продължи и изостри.
АГ, ДП, РР, Б. Рачева; Редактор: Б. Михайлова