България и Румъния: масово бягство на лекари

Флорина Венера e от румънското село Бунещи в община Брашов. Тя е само на 11 години, но вече е била диагностицирана с рак - и то още когато била на 4. Момичето е било оперирано навреме и така успяло да пребори коварната болест. Днес обаче майката на Флорина отново е притеснена. Детето напоследък отново се оплаква от болки в коляното.

Проблемът е, че Флорина е била на преглед за последен път през 2014 година. Кабинетът на нейния домашен лекар в Бунещи, който би могъл да следи здравословното ѝ състояние и при нужда да ѝ даде направление за онколог, е затворен от миналата пролет. И до днес не се е намерил заместник. За медицински преглед Флорина би трябвало да търси лекар в град Сигишоара, който е на 30 км от Бунещи. Обществен транспорт няма, кола под наем струва най-малко 20 евро - това е цяло състояние за семейството.

Флорина, родителите ѝ, двамата ѝ братя и малката ѝ сестра живеят в едностайно жилище в беден квартал на Бунещи. Те живят от социални помощи и по никакъв начин не могат да си позволят частна здравна осигуровка.

По-добри възможности в чужбина

Румъния, както и съседна България изпитват растящ недостиг на медицински персонал. Хиляди лекари и медицински сестри от тези две страни са напуснали родните си страни и живеят и работят в чужбина.

От 2007 година насам 45 000 румънци, работещи в медицинския сектор, са кандидатствали за издаване на разрешителни за работа в чужбина. Към днешна дата близо 14 000 румънски лекари и към 50 000 медицински сестри са напуснали страната и работят в чужбина. Подобно е развитието и в България: всяка година близо 450 лекари и около 1000 медицински сестри напускат България в търсене на по-добри възможности за работа в Западна Европа. Но по-доброто заплащане на Запад не е единствената причина, накарала ги да заминат. 

31-годишната Гергана Георгиева от България е специалист по вътрешни болести. Тя е напуснала страната си през 2012, изкарала допълнителна специализация и се установила на работа в Германия. По време на специализацията си в Германия получавала по 2500 евро месечно, докато навремето заплащането за специализанти в България било под 200 месечно. Тя признава, че в България условията за начинаещи лекари малко са се подобрили. Добавя, че и в Германия е претоварена с работа, но въпреки това не смята да се връща в България. Тя е разочарована от ситуацията в българското здравеопазване - от лошото финансиране и корупцията. 

"Медицината е благородна професия и не бива да се превръща в бизнес", казва Гергана Георгиева. "В Германия имат строги правила, това ми харесва. Медицинското оборудване е добро и условията в болницата са отлични", допълва младата лекарка.

Изтичането на медицински кадри като нея още повече задълбочава проблемите на здравеопазването в България - то поставя под натиск една и бездруго сриваща се здравна система. Особено тежка е ситуацията в селата, в много от които няма лекари.

Подобна е и ситуацията в селата на съседна Румъния. Половината от 20-милионното население на страната живее в селски региони и за медицинското обслужване там се грижат едва 38 на сто от румънските домашни лекари. Специализираните болници са твърде остарели, а в много селища такива просто липсват.

В провинцията положението е трагично

В България недостигът на медицински персонал е особено остър в болниците извън столицата София. Иван Иванов, който работи като невролог от над 30 години, е шеф на единствената болница в Горна Оряховица - град с около 30 000 жители. "Проблемът е не само в заплащането, а и в по-добрите условия за работа, във възможностите за кариерно израстване и усъвършенстване на професионалните умения", изтъква той.

Много лекари работят на повече от едно място, за да си осигурят прилична издръжка, а и защото недостигът на медицински персонал нараства. Всяка седмица д-р Иванов обслужва пациенти в общо три града.

"В болницата в Горна Оряховица недостигът на медицински персонал е много сериозен", посочва д-р Иванов. Средната възраст на лекарите е между 55 и 60 години, а една трета от медицинските сестри отдавна са прескочили пенсионната възраст. Само двама лекари са на възраст под 30 години. "Липсва персонал във всяко отделение, но най-вече в интензивното, неонатологията и вътрешната медицина", изтъква той.

60-годишната Йорданка Друмева е завеждащ вътрешни болести, тя е най-младата от тримата лекари в отделението. Другите ѝ двама колеги са на 64 и на 65. "Боя се, че ако се пенсионирам, няма да има кой да ме замести. Нито един млад лекар няма да дойде да работи в провинциална болница като нашата", пояснява тя.