България и Сърбия - предразсъдъци и реалности

Докато в България определено има интерес към Сърбия, от сръбска страна сякаш липсва желание за фокусиране на двустранните отношения. На този дисбаланс се спира Игор Новакович от сръбския Център за международна политика и сигурност ISAC.

Дойче Веле: Каква е причината за - да го кажем така - липсата на ентусиазъм от сръбска страна?

Игор Новакович: Мисля, че това са някакви отживелици от края на Студената война, когато България беше много по-слаба и икономически по-неразвита от Сърбия. Може да се каже, че в отношенията с България все още действат предубеждения и стереотипи от онова време. Нека го кажем ясно: тези отношения не са лоши, напротив, но с оглед на централната ѝ позиция на Балканите, от Сърбия може да се очаква повече в отношенията ѝ със съседите.

ДВ: Какво в момента обременява отношенията между Сърбия и България?

Новакович: В момента няма нерешени въпроси. В бъдеще обаче отново може да излезе на дневен ред въпросът за статута на българското национално малцинство в Сърбия. То е съсредоточено главно в две общини - Димитровград и Босилеград. Въпросът е как се спазват техните права според сръбските закони: Закона за националните малцинства, Закона за съветите на националните малцинства и Конституцията на страната. Защото български официални лица понякога се оплакват именно във връзка с прилагането на тези разпоредби. Дори на няколко пъти беше заявено, че спазването на малцинствените права ще бъде условие за присъединяването на Сърбия към Европейския съюз.

Възраженията са свързани основно с обучението по майчин език и правото да се използват учебници на майчин език, както и с използването на лични документи. Аз обаче съм убеден, че правата на националните малцинства в Сърбия стриктно се спазват - навярно дори в по-голяма степен, отколкото го изискват европейските стандарти. Тоест, в конкретния случай с българското малцинство проблемите са малки. Необходимо е обаче местната администрация в тези две общини да се обучи във връзка с издаването на документи. Колкото до учебниците, там положението е по-сложно. Сръбската страна не е съгласна тези учебници просто да се внасят от България - понеже не са в съзвучие с националните образователни програми, понеже тяхното съдържание е различно, различен е подходът към някои исторически въпроси. Ето, този проблем трябва да бъде решен. От личен опит обаче трябва да кажа, че всъщност това малцинство се вълнува от друго. Докато работех над свое проучване, прекарах известно време както в двете общини, така и в София. И установих, че главният проблем на хората в двете общини е от икономически характер. Както и в останалата част на Южна Сърбия, икономическото им положение е несигурно. Тъкмо това поражда усещането, че членовете на българското малцинство в Сърбия са пренебрегвани.

ДВ: Дали тези български възражения, които споменахте, могат да забавят или да блокират пътя на Сърбия към членство в ЕС?

Новакович: Мисля, че България се колебае в това отношение. Този въпрос обикновено се поставя, когато трябва да се отговори на някакъв натиск, идващ от Сърбия. Поставят го обаче не представители на българското малцинство, а най-вече някои неправителствени организации. Той най-често се използва като инструмент във вътрешните дискусии в България. Най-големите привърженици на този подход са крайно десни партии в България, които имат сравнително малък брой депутати. Особено партия "Атака", която предизвика няколко инцидента на сръбско-българската граница. Мисля обаче, че за Сърбия все още проблем номер едно във външната политика са отношенията с Македония. Тези отношения се влошиха значително, след като властта пое сегашният премиер на Македония. Според мен те ще бъдат приоритет за Сърбия, докато въпросът за българското малцинство си остава на втори план. Той може да се извади на дневен ред само в случай на сериозни вътрешно-политически напрежения, но ако двустранният диалог продължи, мисля, че няма да има никакви проблеми.

ДВ: А как казусът "Южен поток" въздейства върху отношенията между Сърбия и България?

Новакович: Не мисля, че сръбската общественост обвинява България за провала на проекта. Струва ми се, че и широката общественост, и политиците преценяват случилото се в един много по-широк международен контекст, където България е само един от факторите.

Игор Новакович е автор на изследването "Българите в Сърбия и сръбско-българските отношения в светлината на европейската интеграция на Сърбия".