България между кризата и НАТО

Не беше минал и месец, след като президентът и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев поиска във Варшава засилено присъствие на НАТО в Югоизточна Европа и в района на Черно море и обяви увеличение на разходите за отбрана до задължителните за НАТО 2 на сто от БВП, преди да настъпи отрезвяването: военният министър Велизар Шаламанов призна, че поради липса на средства се налага да бъде отложено изплащането на членската вноска на страната в алианса. Стана ясно още, че България не може да се разплати с Русия за ремонтирани двигатели на изтребители и че намалените военни разходи са достигнали санитарното ниво от 1,2 на сто от БВП, като 90 на сто от средствата отиват за заплати.

Данните бяха огласени преди срещата на върха на НАТО в Уелс на 4 септември, където Шаламанов възнамерява да поиска от алианса помощ в ключови области като въздушната сигурност и киберотбраната, както и „повече учения и инфраструктура за подпомагане развитието на оперативната съвместимост на българска територия“.

Самоизолиране от алианса?

Признанието за финансови затруднения на армията при липсата на парламент и на фона на събитията в Украйна говори за сериозното предизвикателство, пред което е изправен служебният кабинет. Според о.р. генерал д-р Стефан Димитров от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“, огласените данни не са изолиран сигнал към съюзниците на България от алианса.

„Миналия октомври доскорошният военен министър Ангел Найденов не отиде на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел, а страната беше представлявана от посланик. След това на друга среща пък министърът изпрати свой заместник. Това са ясни военно-дипломатически сигнали, твърди Димитров.

Неплащането на членския внос до средата на годината също е израз на отношение към алианса, убеден е о.р. генералът и дава следните примери: "На юбилейния международен форум в София под патронажа на президента, по повод 10-годишнината от членството на България в НАТО, не се появи нито един представител на военното ведомство! Свидетели сме на поредица от факти, които говорят за истинското отношение на предишния кабинет към НАТО. Да се самоизолираш от алианса, който ти осигурява защита в контекста на сегашната военно-политическа обстановка, е меко казано престъпно! Трябваше да дойде кризата в Украйна, за да се разбере, че средствата за отбрана е нужно да се увеличат“, отбелязва ген. Димитров.

Пари в държавата има!

И докато военните говорят за увеличаване на разходите за отбрана, заради усложнената обстановка на изток от Черно море, в гражданския сектор се чуват съвсем различни мнения. Главният асистент в УНСС и бивш анализатор от Института за пазарна икономика Димитър Чобанов например признава, че българската икономика има нужда от инвестиции, но не и от това, държавата да влага пари в купуването на бойни самолети и кораби. „След като членуваме в НАТО очакванията са, че при нужда нашите партньори ще ни подкрепят, а и България няма намерение да воюва с когото и да било. Естествено борбата срещу тероризма и защитата на границите са важни, но мисля, че въоръженията не са най-належащият разход точно в момента“, казва Чобанов.

Според него при по-добро управление пари могат да се намерят и в сегашния бюджет - за вноската за НАТО и за ремонтираните двигатели. Икономистът приема изказването на министър Шаламанов като „предпазно“ и оценява финансовата ситуацията в страната като не толкова тежка. „Дори военното министерство да няма ресурси, със сигурност от други министерства могат да се пренасочат средства. В държавата има достатъчно пари. Въпросът е в приоритетите на правителството“, твърди Димитър Чобанов.

Възвръщаемост на инвестициите в отбраната

Все пак откъде България може да набави средства за изпълнение на поетия от президента Плевнелиев ангажимент за достигане на изискваните от НАТО два процента от БВП за подобряване способностите на въоръжените си сили? Военният министър Велизар Шаламанов уверява, че в актуализираната визия „България в НАТО – 2020“, която предстои да бъде представена на срещата в Уелс, е залегнала програма за премахване на несвойствените дейности на МО, ускоряване на сътрудничеството с агенциите на НАТО и ЕС, както и за активизиране на българската индустрия за участие в процеса на превъоръжаването. В интервю за печата министърът изрично подчерта, че „без гарантирането на сигурността и отбраната на България, която е част от сигурността и отбраната на ЕС и НАТО, не можем да разчитаме на икономическо развитие, търговия, развитие на Европейския съюз и използване на помощта, която той ни предоставя“. Шаламанов посочва също, че „всеки лев, вложен в отбраната, многократно се връща през възможности, които България получава в рамките на един проспериращ Европейски съюз“.

Портфейлът или националната сигурност?

Генерал д-р Стефан Димитров е убеден, че пари за армията могат да се намерят едва когато бъдат прекратени кражбите там. Друг източник на средства, според него, се крие в т.нар.“мегапроекти“. „Ако това източване на милиарди левове от държавния бюджет не бъде прекратено, то пари за армията няма да има“, казва генералът. Според него най-лошото в случая е, че в България никой не поема отговорност. "Нямаме осъден политик, нямаме пратени зад решетките „експерти“, давали грешни становища, липсват въдворени за пропуснати ползи и нанесени вреди. А пример, че военният бюджет често се изразходва нецелесъобразно, е купената преди няколко години машина за сглобяеми укрития на самолети, от която няма никаква полза. Някой пъхна в джоба си комисионните от сделката за 12 милиона долара, след което се оказа, че укритията са тесни и бойните самолети не могат да влязат в тях“, коментира ген. Димитров.

Според Димитър Чобанов, в сегашната обстановка е необходимо да се изчака стабилизирането на икономиката и увеличаването на стопанския растеж и чак след това да се мисли за нуждите на войската. „Политиците са тези, които ще решават кое е важно и кое не, но след като получат гласовете на избирателите. В момента българите не са склонни да подкрепят такива разходи. Сега те мислят повече за портфейла си, отколкото за въоръжението на армията“, казва икономистът.