България: ниски заплати, ниско качество

Юлия Дамянова разговаря с две млади дизайнерки, които живеят и работят в австрийската столица Виена. Те произвеждат голяма част от изделията си в български ателиета, не само заради по-изгодните цени, но и от желание да помогнат като създадат работни места в родината си.

"Стартирах в България първо от патриотична гледна точка", казва Лили Плоскова. От четири години тя произведжда в България собствени модели чанти, ръкавици, колани и други кожени продукти. От скоро създава и калъфи за мобилни телефони. "Там става дума за милиметрова точност. Когато калъфът е малко по-голям, апаратът пада, а когато е малко по-тесен, телефонът изобщо не влиза вътре. Когато става дума за производството на такъв продукт, моите изисквания за точност в България винаги са изглеждали пресилени", разказва тя.

Твърде големи прищявки от чужбина?

Лили Плоскова си спомня за още един пресен пример с друг свой кожен продукт: "Допълнителният материал, който се прибавя към коженото изделие не беше съобразен с температури – при затопляне единият материал се свива, а другият не. В България тънкости от този сорт в производството понякога се считат за прищявки, но за изискванията на един западноевропееца това не са прищявки, а нормално качество."

Проблеми с качеството има и дизайнерката на дрехи Мария Дойчинова. Моделите й се продават в бутици във Виена, Флоренция, Берлин и Москва. От около пет години тя шие продуктите си в България. "Хората се стараят, но качеството наистина не е особено високо. Винаги в началото имам сериозен проблем със знанието на шивачките, тъй като те са свикнали да шият по-прости неща, а при нас става въпрос за бутикови облекла с по-специфични кройки. Минаваме винаги през един доста сериозен обучителен период, който за мен е свързан с много време и доста усилия, защото трябва да има и желание от другата страна, което не винаги е налице. Но, общо взето, нещата вървят."

Въпреки това Мария Дойчинова е принудена постоянно да сменя българските ателиета, с които работи: "Повтаря се една и съща история. Когато вече постигнем едно задоволително качество и започнем да работим, тогава пък се качват цените. Ателиетата започват да смятат, че са по-специализирани, без оглед на това, че са се специализирали покрай нашата фирма. Имат усещане, че трябва да качат цените, което за мен вече става неизгодно, защото аз също гоня някаква цена."

В Германия - по-евтино, отколкото в България

Лили Плоскова казва, че грешките и некачествената продукция също излизат скъпо на поръчителите, които плащат за тях от своя собствен джоб: "Следният пример: Ако един продукт на Запад струва 5 евро, а в България 2 евро, половината от доставените продукти често са неизползваеми. При тях има дефекти, лепила, неправилно ушити места или просто съсипан материал. Когато ми се наложи да повторя поръчката, практически отново идвам на същата цена, която бих платила в германска фирма, от която ще дойдат перфектно изпълнени продукти, пефектно опаковани и изпратени по пощата за тяхна сметка." Затова част от продуктите си дизайнерката произвежда именно в Германия и Швейцария, където това й излиза по-евтино, отколкото в България.

Наред с качеството Мария Дойчинова е забелязала и друг сериозен недостатък в работата си с български ателиета: "Времето някак си не се цени в България. Просрочват се срокове, което води до една верижна реакция." Въпреки това младата дизайнерка е оптимист: "Аз все още вярвам и наистина много искам в България да подпомагам българските ателиета, да шия и да работя с тях. Първо, разбираме се – все пак сме от една държава. Имахме текстилна индустрия, шивашка индустрия. Всичко това съществува на някаква по-ниска база и ми се иска да вярвам, че може да се развие в едно по-високо качество."