България: последният да загаси лампата

Кой се страхува от имиграцията е ясно - богатите страни, Западна Европа. В навечерието на либерализирането на пазара на труда в Централна Европа мнозина със страх се питат дали ще успеят да задържат високите си заплати и високия си стандарт срещу дъмпинга на евтината източноевропейска работна ръка. Истината е обаче, че повече основания да се страхува от миграцията има не Западна, а Източна Европа. Ето някои факти:

Лекар в Германия - до 4.500 евро

5 000 чешки лекари са проявили интерес да работят в съседна Германия или Австрия от май идната година, стана ясно в рамките на трудова борса в Прага. Необичайно високият интерес, заявен от чешки медици, е изненадващ, като се има предвид, че чехите са сред най-слабо мобилните европейци, предпочитащи да си остават у дома и отдаващи приоритетно значение на консервативни ценности като близост до семейството и приятелите.

В случая обаче явно заплатата е започнала да играе доминираща роля: средната месечна заплата на опитния чешки лекар е около 2 000 евро, а в германските клиники му се предлагат между 3 700 и 4 500 евро. Отдавна е известно, че Германия и Австрия имат нужда от лекари и медицински персонал. Тази потребност няма да намалява, а ще нараства със застаряването на населението и увеличаването на продължителността на живота.

А кой ще лекува българите?

Следователно в момента ставаме свидетели на два процеса в Европа: в медиите и в публичния дебат се преекспонират страхове, а австрийски популисти много умело манипулират обществото с производните на чужд-чужденец-отчуждение. Същевременно същите тези общества взимат мерки, за да гарантират старините си. Германия и Австрия са двете държави с най-ниска раждаемост в Европа - съответно 7,9 и 9,1 раждания на 1 000 души население. За сравнение: в Ирландия този показател е 16, във Великобритания - 12,8.

Пита се, ако наистина 5 000 чешки лекари напуснат страната си идната година, кой ще лекува чехите? Логиката в един общ пазар е такава, че по-благоденстващите страни привличат работната сила от по-бедните, съответно по-бедните - от още по-бедните и така нататък, тоест - възниква следната спирала: Германия ще попълва празнотите в здравеопазването си с чешки лекари, Чехия ще търси лекари примерно от България, а България ще ги вземе откъде? Друг е въпросът, че България директно изпраща своите квалифицирани кадри в Германия, без да минава по обиколния път през Чехия.

Скоро без България на картата?

В Германия учат 12 000 български студенти, каза германската канцлерка Ангела Меркел при неотдавнашното си посещение в София. Германия няма нищо против да задържи част от тези квалифицирани кадри - такава е позицията напоследък. Ако това е добра новина за самите тях и професионалното им бъдеще, дали е добра новина и за България?

Известният германски социолог и демограф Гунар Хайнзон има доста песимистични виждания за бъдещето на някои източноевропейски държави като България или балтийските републики, чието население намалява най-бързо в Европа. Ако Германия задържи българските студенти завинаги, кой ще плаща един ден пенсиите на българските пенсионери, пита той. Хайнзон определя бъдещите миграционни процеси в Европа като своего рода “канибализация”, в която държавите се борят помежду си за наличното работоспособно население.

Ако примерно в Източна Германия три-четири села постепенно отмират, затварят се училища и пощенски станции поради недостиг на ученици и жители, то петото село оцелява и там се концентрира цялото население. И в Европа вероятно ще се получи подобна концентрация на хора в посока към развитите страни за сметка на стагниращата демографска ситуация в балтийските страни или България, твърди демографът.

Източноевропейците като "резервен вариант"

Демографите понякога имат катастрофични визии за бъдещето, които често не се сбъдват. Трудно е да си представим, че някои държави просто ще престанат да съществуват, и че - казано образно - последният ще загаси лампата. Истината е обаче, че между държавите в Европа ще се води остра конкурентна борба за оцеляване чрез конкурентни опити да се привлекат млади хора отвън. С изключение на Ирландия, Исландия и Франция, раждаемостта в Европа е под простото възпроизводство от по 2 деца на жена, в Германия - 1,38, в България - 1,5.

Богатите западни общества обаче имат лостовете, с които да предпазват от разпад своите социални и здравни системи, те - грубо казано - имат резервен вариант и това са младите работоспособни хора от Източна Европа. Дори и ако най-предприемчивите се насочат към Америка и Канада, където има по-малко бюрокрация и повече оптимизъм, страни като Германия и Австрия пак ще имат откъде да попълват своите липси. Въпросът е: какви лостове имат страни като България? И кой наистина трябва да се страхува от миграцията?