"България произвежда все нови, малки и големи Пеевски"

"Франкфуртер алгемайне цайтунг" излиза със статия на Михаел Мартенс, озаглавена: "България – в хватката на корупцията и връзкарската икономика”:

"Многомесечни масови протести; корупционни скандали, от които може да ти се изправи косата; щурм на банките, който за малко да събори цялата финансова система на страната – какво става в България?”, пита Мартенс.

Наистина, какво става с България?

Периода, в който управлява последното правителство, авторът и добър познавач на България описва като политически хаос и стопански сътресения: „Който иска да внесе яснота в бъркотията, винаги се натъква на едно име - Делян Пеевски. Предприемачът, който владее цяла медийна империя, преди няколко дни навърши 34 години и за този свой кратък живот успя да създаде неочаквано много тревоги в татковината си”, посочва авторът. По-нататък се отбелязва, че българите са свикнали да търпят много неща, но чашата на търпението преляла, когато бизнесменът трябвало да поеме като странично занимание и ръководството на тайните служби. „Разгневените граждани протестираха месеци наред срещу това решение, което би било съвършено невъзможно в повечето страни от ЕС. Но дори и в изтерзаната от корупция България то беше прието като чудовищен опит да се хариже на един олигарх съществена част от държавния суверенитет”, посочва Мартенс

Статията засяга също и скандала около КТБ. Според Стефан Колев, професор по икономическа политика в Западносаксонския университет в Цвикау, накрая държавата ще спаси банката, но ще ѝ се наложи да вземе нови заеми в размер от 1,5 милиарда евро. „Това е много голяма сума за най-бедната страна в ЕС", посочва той. Тази нова тенденция заплашва да разклати "забележителната фискална стабилност, изграждана в продължение на едно десетилетие", която досега беше запазена марка на България, посочва професорът-икономист.

Не имената, а структурите са проблемът

В статията се цитира и анонимна съветничка на авторитетен български политик, която, както и професор Колев, е на мнение, че контролните механизми на ЕС работят зле в България и че наблюдението и санкциите трябва да са по-строги. Тя пита, защо не е била сезирана антикорупционната служба на ЕС „Олаф”, която да провери колко европейски проекти отиват към фирмите на Пеевски. Важно било също така да се установи влиянието на Пеевски върху прокуратурата, ВСС, Вътрешното министерство и данъчните служби. Тази предложения авторът на статията коментира по следния начин: „Една брюкселска служба не може да реформира България, още повече че голямото зло на страната не е някой си Пеевски, а политическата култура, която вече от десетилетия произвежда все нови и нови, малки и големи Пеевски. Не имената - структурите са проблемът. Вярно е обаче, че България не може да пресуши това блато без помощ от ЕС. В този случай „помощ” означава едно: строгост и санкции” – пише в края на статията си Михаел Мартенс.

В австрийския „Дер Щандарт” друг добър познавач на България - Маркус Бернат - също коментира ситуцията в страната и назначаването на служебно правителство: „Назначаването на Близнашки, който подкрепи гражданските протести срещу подалото оставка правителство, е признание за ролята на гражданското общество в България като истински гарант за демократичното европейско развитие на страната.” С предишното си служебно правителство президентът Плевнелиев не извади късмет, пише авторът и припомня, че тогавашният служебен премиер Марин Райков се самоназначи за посланик в Рим.

Близнашки няма много време

В кореспонденция за „Дойчландрадио” Карла Енгелхард обяснява на слушателите си, че през 2007 година България влезе в ЕС като най-бедната държава-членка – и си остана такава до днес. „Правителството на Орешарски нямаше успех, оставката му беше само въпрос на време. Много време няма обаче и сегашното служебно правителство на Георги Близнашки, професор по конституционно право и човешки права и поддръжник на протестите”, се казва в материала.

Голяма статия за България помества и швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг”, който поставя акцента върху банковата криза и демарша на служебното правителство да осигури на страната място под европейския банков чадър.