България се свлече още по-надолу

България постави поредния си печален рекорд по несвобода на словото: това установява в годишния си доклад правозащитната организация „Репортери без граници”. В предишната класация на организацията България беше страната с най-лоши позиции в целия ЕС - на място номер 100 сред общо 180 страни. В класацията за 2015 година България се свлича с още шест места надолу и вече е номер 106. В доклада се посочва и защо: „Въз основа на един скоростно приет закон, финансовият надзор разпореди разследвания и парични глоби срещу журналисти, които публикуваха материали за лошите практики във финансовия бранш”. От страните в Евросъюза позициите си влошават още Италия (на 73-то място) - заради заплахи, атаки и съдебни дела срещу журналисти, и Унгария (65-то място) - заради държавна намеса в работата на медиите.

Пропаганда, цензура, насилие

В повечето от наблюдаваните 180 държави положението също се е влошило. В доклада на „Репортери без граници” се изброяват и по-важните причини за това развитие. В райони на конфликти като Украйна, Сирия, Ирак и палестинските територии медиите и журналистите стават обект на натиск и манипулации, а пропагандата и цензурата отново излизат на мода. Правозащитниците стигат до обезпокоителния извод, че през изминалата година редица въоръжени конфликти са породили и истински информационни войни. Примери са Украйна и Сирия, където враждуващите страни се опитват да заглушат всякакви независими източници на информация.

Освен това много държави злоупотребяват с понятието „защита на националната сигурност”, за да ограничават медийната свобода. Заради войната в Украйна, например, Русия, която в тазгодишната класация заема 152 място, е приела няколко репресивни закона, които пречат на работата на медиите. С аргумента „национална сигурност” злоупотребяват и други държави - Казахстан, Тайланд, Египет.

Журналистите, които информират за протести в различни части на света, често стават жертва на насилие от страна на полицията или демонстрантите. Събитията на киевския „Майдан” или в Турция са типични примери. Същото явление се наблюдава още в Хонконг и Венецуела. Изводът на „Репортери без граници” гласи: „Често пъти насилията се извършват от полицията или от армията и в крайна сметка остават ненаказани. Понякога обаче журналистите и медиите стават жертва на разгневени демонстранти, които ги обвиняват в едностранчивост и необективност”. В тази група се оказват и САЩ (класирани на 49 място), където по време на протестите във Фъргюсън имаше арести на журналисти.

Кой не обича независимата журналистика?

Терористични групи и престъпни картели също взимат на мушка неудобни журналисти и медии. Най-брутални в това отношение са ислямистите от "Ислямска държава" и Боко Харам, но не си поплюват и престъпните кланове в Колумбия, Мексико, както и италианската мафия. В много страни на медиите се поставя намордник поради религиозни причини, главно по обвинение в богохулство. Тук с най-лоши показатели са Иран (176 място) и Саудитска Арабия (164).

Диктаторите по цял свят също не обичат независимата журналистика. За политически преследвания срещу журналисти се съобщава най-често от Китай (176 място) и Судан (174), но сходно е положението и в бившите съветски републики Азербайджан (162) и Узбекистан (166). Друга държава от бившия съветски лагер се оказва приятна изненада в класацията за 2015 година: Монголия подобрява позицията си с цели 34 места и в момента е много напред в сравнение с България - на съвсем приличното 54-то място.

Както обикновено през последните години, най-свободни и независими са медиите във Финландия, Норвегия и Дания, които оглавяват класацията. Германия е подобрила позицията си и се нарежда на 12-то място. В дъното на класацията също са „стари познайници” - Еритрея, Северна Корея и Туркменистан.