Българската трагедия на сирийските бежанци

Счупени врати, зееща дограма, запушени тоалетни, спукани фекални тръби и мухлясали дюшеци. В тези условия живеят близо 400 сирийски бежанци. Настанени са в изоставена сграда, някога служила за интернат. Спят по 18-20 души в стая, а когато имат какво да ядат, се хранят върху найлон на пода. На 12 семейства се пада по един котлон в комплект с един работещ контакт.

Става дума за центъра за настаняване на бежанци в столичния квартал "Враждебна". Условията в него са документирани от представители на Българския хелзинкски комитет (БХК), които са били на посещение там. Те са посетили и центъра в квартал "Военна рампа", където, според тях, положението е сходно. Заради установеното "радикално институционализирано нарушение на основни права на човека" БХК поиска тази седмица оставката на кабинета "Орешарски" (през юни т.г. БХК вече поиска оставката на кабинета заради предложението Делян Пеевски да бъде избран за председател на ДАНС). Организацията твърди, че властта напълно е абдикирала от законността, след като хем се отнася унизително с бежанците, хем заплашва да забави процедурата за получаване на статут за онези от тях, които се оплакват от това отношение.

Досега 7000 сирийци са потърсили закрила в България

По данни на МВР, оповестени в сряда от Цветлин Йовчев, в България вече има 7 000 души, потърсили убежище от войната в Сирия. Министърът очаква броят им да нарасне до 11 000 до Нова година. Той призна, че страната не е в състояние да се справи с този наплив, както и че очаква помощ от ЕС.

Това изявление се нуждае от малко повече прецизност. Съдейки по репортажите в повечето медии, проблемът с бежанците далеч не се изчерпва с липсата на пари, персонал и логистика. В петък например Държавната агенция за бежанците съобщи, че капацитетът за настаняване на бежанците е надхвърлен с (едва) 320 места. Нима това означава, че останалите са настанени в подобаващи условия? Според репортажите в повечето медии, бедственото положение на сирийските бежанци е факт още от самото начало на пристигането им в страната. Затова не е ясно по какъв критерий всъщност, още преди бежанската вълна, е бил определен "капацитетът" на страната да приема бежанци.

Бежанците не са престъпници

Друг сериозен проблем е това, че на бежанците се гледа много често като на престъпници, и то именно от страна на властите. Според министъра на отбраната Ангел Найденов, "бежанците ни повече, ни по-малко представляват заплаха за националната сигурност", а според депутати от "Атака", бежанците заплашват България с това, че "ще създадат на наша територия мюсюлманска армия". За промяната на това отношение надали ще помогне финансовата помощ на ЕС.

Директорката на Правната програма на Българския хелзинкски комитет Маргарита Илиева казва за Дойче Веле, че на първо място държавата трябва да спре да преследва наказателно хората, търсещи закрила. Тя допълва, че понастоящем прокурорите внасят в съда споразумения с "обвиняеми" бежанци и съдиите ги осъждат на 6 месеца лишаване от свобода условно с 3-годишен изпитателен срок и 200 лв. глоба. "Това е позорно. Наказателният кодекс изрично предвижда, че онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно Конституцията, не се наказва (за преминаване на границата без разрешение)", посочва Маргарита Илиева.

Другото, което държавата трябва да направи, според директорката на правната програма на БХК, е да положи усилия и да осигури условия на живот на търсещите закрила в съответствие с Член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, който абсолютно забранява нечовешкото или унизително отношение към който и да е човек. "Това означава ефективен достъп до здравна грижа, достатъчна жизнена площ, хигиена и отопление, достатъчна храна и всичко друго необходимо за достоен човешки бит. (Адекватен) подслон, храна и здравеопазване държавата дължи и по силата на изричния чл. 29, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците", посочва Маргарита Илиева.

Според върховния комисар на ООН за бежанците Антонио Гутиерес, в момента има 2 милиона и 100 хиляди души, напуснали Сирия, и още 4 милиона души, останали без дом и превърнати във "вътрешни" бежанци в страната си. Това бедствено положение беше прогнозирано от Комисариата за бежанците още преди да настъпи календарната 2013 година и държавите бяха призовани към действия, които да сложат край на военния конфликт.

Провали по всички линии

България регистрира собствено виждане както по прогнозната статистика за този проблем, така и по призива за активна политика към Сирия. През август 2013 година българският външен министър Кристиян Вигенин все още смяташе, че бежанска вълна в България няма да има, а мнението на страната за необходимите действия спрямо сирийския военен конфликт трябва да се дава само при положение, че някой ѝ го иска.

Политиката за непредприемане на действия сега намира отражение и в отношението към бежанците, които само месец по-късно вече се бяха струпали на българската граница. Журналисти и правозащитници, посетили домовете, в които те са настанени, свидетелстват за липса на каквито и да било административни грижи от страна на държавата - местата или не се посещават от служители на Държавната агенция за бежанците, или там няма телефони за връзка с тези служители, или пък и двете. На повечето места се говори и за липса на медицински грижи. Според телевизионния режисьор от сирийски произход Нидал Алгафари, бежанците нямат и преводачи, на които да кажат например, че е свършил инсулинът за децата или че някой възрастен има нужда от аспиратор. Самоорганизираната във Фейсбук група "Приятели на бежанците", която събира, сортира и доставя дарения, преди броени дни съобщи, че хората имат нужда от бельо и основни храни.

От всичко написано по темата в българските медии излиза, че държавата не осигурява почти нищо от онова, което се очаква от нея.