Българските избори: футбол или ръгби?
17 юли 2009
Авторът предостави статията си все още непубликувана на редакцията на Дойче Веле. Клаус Шрамайер е дългогодишен консул в България и посланик в Македония. Това обяснява и задълбочените му познания върху политическия живот в региона. Ето акцентите от статията:
"Човек отива на стадиона да играе футбол, но попада на ръгби мач" - така представител на опозицията, цитиран от автора, описва предизборната кампания в България. Клаус Шрамайер говори подробно за събитията, предшествали изборите. Основният проблем е, че изборите за европейски парламент в България, са били "генерална репетиция" за парламентарните. Освен "Атака" и "Синята коалиция" никоя друга партия не е имала програмна платформа, в която се казва защо трябва да се гласува за европейски парламент. Борбата се е водила на национално ниво чрез "напоителни фрази", "словоблудство" и в тотално непознаване на начина на работа на европейските институции.
Българската перверзия
В предизборната кампания се открои българската перверзия, наречена правова държава. БСП и ДПС се опитваха по всякакви начини да предотвратят успешно участие на "Синята Коалиция": чрез промяна на изборния закон, чрез упражняване на натиск върху съда, сметната палата и изборните комисии, пише авторът.
По повод бруталната злоупотреба с власт Клаус Шрамайер цитира Огнян Минчев. Според него при едно ново управление на БСП и ДПС вече щяло да става въпрос за "открита диктатура". Всички предпоставки за това били налице:
"Всевластна политическа полиция в лицето на ДАНС, откритото крадене на държавна собственост от страна на господстващия криминален елит, смачкването на опозицията, цензурата на електронните медии, трескавата подготовка за фалшификация на идващите избори, създаването на политически марионетки. Очаква ни Молдова номер 2. Дори на европейската комисия ще й бъде трудно да изкара средния българин от летаргията," продължава Огнян Минчев.
Но въпреки масовото купуване на гласове и натиск от страна на бизнес средите, високата избирателна активност даде почти пълно мнозинство на партия ГЕРБ и свали от власт тройната коалиция. Сегашният избор не беше ирационален като този на Царя, пише Клаус Шрамайер. Бойко Борисов е до голяма степен познат на българина. Той е в светлината на прожекторите от много време, а неясното му минало все още не е създало проблем. Освен това Борисов е човек, който, както казва Иван Кръстев, не е "нито от ляво, нито от дясно, а отдолу", един човек от народа.
Клаус Шрамайер определя вота на българите като избор на "по-малкото зло" измежду многото лоши алтернативи. Този вот, както често през последните 20 години, беше със сигурност протестен вот, пише той - протест срещу безправието, срещу корупцията, срещу олигархията, номенклатурата и престъпниците, но най-вече вот срещу арогантността и цинизма на властимащите.
Проблемите пред новия премиер
Сега Борисов е изправен пред много проблеми: срината икономика, множество кадри, останали от предишното управление, организирана престъпност, неработещ съд, мутри.
Проблематичен е и етническият проблем. Доган вече оповести бъдещо въстание. Във външната политика се очаква и допълнително охладняване на отношенията с Русия. В руския печат вече се осъжда поведението на Борисов по отношение на енергийни проекти - след "Набуко" "Южен поток" вече не е на дневен ред. Бургас-Александруполис се сблъсква с екологични проблеми, а за АЕЦ "Белене" няма средства. За това си има и обяснение: "Двете студени януарски седмици охладиха приятелството."
Неблагоразположена е и Турската преса. От една страна заради изказванията на Борисов относно "Възродителния процес" и от друга заради подкрепящите го анти-турски партии "Атака" и РЗС. Без ДПС в управлението подкрепата на кандидатура на Турция за Европейски съюз също ще бъде по-малка.
На 5ти юли България гласува. Дали обаче червеният кошмар е приключил, пита авторът. Труден въпрос, поради саморазрушителното изборно поведение на българите в последните 20 години. Дали всичко ще се повтори, ще покаже само времето.
"Ако Борисов има успех, новата България би могла да има лечебно въздействие върху стабилността на южните Балкани. За това е важно той да получи подкрепата на Европейския съюз, най-вече на Европейската комисия. Предпоставка за това обаче е да има реални знаци, че такова доверие е оправдано."