Българският апокалипсис

Коментар на Любослава Русева, наблюдател в „Дневник”:

“Бил съм 59 пъти наблюдател на избори през последните 15 години, много от тях - в старите демокрации, и никога не съм виждал страна, съумяла да подготви толкова честни, свободни и достойни избори.”

Андреас Грос, швейцарски парламентарист и ръководител на делегацията от наблюдатели на Съвета на Европа, е цитиран в кореспонденция на Пол Шем от „Асошиейтед прес“. Материалът е разпространен от БТА на 29 октомври – т. нар. ден за размисъл преди балотажа за местна власт и президент в България.

В него Грос и други международни наблюдатели наричат изборите „епохални“ и „запомнящо се демократично достижение“, като обясняват успеха с това, че само за пет месеца независимата избирателна комисия успява да създаде перфектна организация.

До този вот - казват те - има само имитация на демокрация. Пример: „Цветни бюлетини се поставяха в прозиращи пликове, така че властите да виждат за кого се гласува.“

Разпищолването на един гнусен диктатор

За последно подобна манипулация е изпробвана през 2009 г., което обяснява защо мнозинството избиратели дава подкрепата си за режим, който се гради „върху равновесието между твърдата ръка и умерения просперитет“, пише тогава „Франс прес“.

На следващата година обаче това равновесие окончателно рухва в полза на твърдата ръка, на хората им писва и те решават да се опълчат срещу едноличната власт.

В деня за размисъл, както вече споменах, „Асошиейтед прес“ (чрез БТА) ме върна към един ярък спомен: Бях в тази страна - за Тунис става дума - през лятото на 1987 година. Тогава никой не предполагаше, че Тодор Живков ще бъде свален, още по-малко, че някога би могла да се случи реставрация на неговото управление.

По онова време Хабиб Бургиба се криеше в президентския си дворец. Току-що цената на хляба беше повишена драстично и хората недоволстваха. Когато пристигнах, те масово събаряха неговите паметници (Бургиба е един от диктаторите, които се снабдиха приживе и с мавзолей – б.а.), а такива имаше почти на всяко кръстовище.

На следващата сутрин гледката беше още по-смайваща: върху стотици гигантски пиедестали стояха мънички гипсови бюстове на първия партиен и държавен ръководител, както и на негови първи партийни и държавни съратници.

Местен екскурзовод обясни, че те били извадени от мазетата и таваните, защото предната вечер Бургиба излязъл с обръщение срещу повишаването на цената на хляба:

„Аз нямам нищо общо с това, но онези, които се осмелиха да го внушат на моя народ, както и да съборят паметниците-символ на неговия просперитет, ще бъдат жестоко наказани!”

През нощта хората панически тръгнали да поставят върху пиедесталите „главички”, символизиращи просперитета. Сред тях се мъдрела и тази на Зин ал Абидин бен Али – същият, който само след няколко месеца (7 ноември 1987 г.) ще свали Бургиба от власт.

Всички през онази година, както разбрах много по-късно, приветстват „промяната”, при която не се пролива капка кръв. Световните агенции дори я наричат „медицински държавен преврат".

Бен Али е представен като „новия политик”, а самият той обещава да извади кирливите ризи на изминалото управление, за да въздаде справедливост след дългогодишното разпищолване на един гнусен диктатор.

Спасителят

Привържениците на Бен Али твърдят, че той е спасителят на страната. Казват, че е поставил основите на либералната икономика и е смазал в зародиш ислямистката партия Еннахдха („Възраждане”).

Първите упреци срещу него се появяват едва в средата на 90-те, когато властта започва да му се услажда, а това услаждане, както знаем, бива съпроводено от втвърдяване на курса чрез овладяване на медиите и репресии срещу инакомислещите.

Важно е да се каже и кой е Бен Али. Той произхожда от скромно семейство и когато взима властта, непрекъснато разказва за гоненията срещу близките му от страна на предишните власти. Това обаче не му пречи да завърши военната академия „Сен Сир” във Франция, както и Висшето училище за разузнаване и сигурност в САЩ.

Бързо става генерал и е назначен за шеф на националната сигурност. После е министър на вътрешните работи, а през май 1987 г. съчетава този пост с длъжността премиер. И така - до свалянето на Бургиба...

Поглеждайки назад към 1987 г., си давам сметка на каква метафора съм станала свидетел без да го съзнавам. Като млада туристка от България всичко това ми се струваше екзотично и дори леко смешно, особено с тези главички върху огромните постаменти.

С годините обаче разбрах, че всеки, който е имал някакво вземане-даване с диктатура, а после се заявява като нейна алтернатива, е малко нещо „шменти капели” (по българския премиер). Гротеска като миниатюрните бюстчета от гипс, извадени от мазетата. Малки бургибенца, превръщащи се в бен-алита, докато на хората не им стигне до гуша от тях.

Да се махна или да заспя?

„А когато им дойде до гуша - казваше моят бивш екскурзовод Хашеми - те трябва или да се махнат оттук, или да кажат ясно защо не искат да са тук. Но има и трети вариант - да заспят.”

Преди 24 години Хашеми ме развеждаше из неговата страна и също като мен се смееше на малките кратунки. Той знаеше, че това безумие все някога ще свърши, а аз не вярвах и се смеех както на кратунките, така и на наивните му увещания. И когато през 1989 г. му писах, че май ще се окаже прав, той отговори: „Не бързай, драга, всичко може да се окаже много по-трагикомично, отколкото предполагахме.”

Чак толкова трагикомично обаче не си го представях. Не си представях например, че след 22 години „преход” тук ще дойде пак Бургиба, нито си представях, че там след 23 години „равновесие между твърдата ръка и просперитета” ще бъде даден шанс на второто.

Само че ето какво разправя „Асошиейтед прес”: „Малък и спокоен Тунис беше първата страна, която се надигна и през януари свали дългогодишния си диктатор. Примерът му вдъхнови бунтовете, които събориха режимите в Египет и съседна Либия и подпалиха искрата на революциите в Йемен, Сирия, Бахрейн и други арабски държави.”

Пак Тунис е първата страна, в която преди седмица се състояха избори. В тях участваха 80 партии и над 90% от регистрираните избиратели. В Тунис, която получи независимост от Франция едва през 1956 г., това наистина е забележително постижение.

На какво се дължи този успех ли? Пол Шем казва, че страни като Египет и Мароко - по-големи и сложни държави с утвърдени от години изборни процедури - може и да не успеят да повторят тунизийския опит. Първо, защото вместо от независима комисия, изборите в Египет са организирани от вътрешното министерство - ненавистните полицейски сили, на които не се гледа като на безпристрастен посредник, докато в Тунис полицията и военните нямаха право да гласуват, за да останат безпристрастни към процеса.

Второ, защото насрочените за 25 ноември парламентарни избори в Мароко, свикани в отговор на протестите с искания за демократични реформи, ще следват обичайния шаблон на купуване на неграмотните селяни, докато в Тунис всички политически партии си стиснаха ръцете, че няма да използват гласовете на „унизените и оскърбените”.

Има много начини за превъртане на часовника

И трето, защото на тунизийците наистина им омръзна от превъртането на часовника назад - така казва Хашеми Хамди от “Арееда Шаабия”, или партия “Народна петиция”, който е собственик и на базираната в Лондон сателитна телевизия “Мустакила”.

Не знам дали този Хашеми е онзи Хашеми. Онзи Хашеми е този, който през 2010 г. ме избъзика с вица, че ако искате да не ви сполети предсказанието за Апокалипсиса на 12.12.12 г., е хубаво да дойдете в България, защото тук сме поне 20 години назад. А когато аз му отговорих да си гледа своя си апокалипсис, този Хашеми ми отговори като онзи Хашеми: „Има народи, които превъртат часовника си с час назад или час напред, както и такива, които го превъртат с 20 години назад или с 20 години напред. Ти от кои си?”

Започнах да му пиша писмо за моя часовник. „В момента е 12 без 5, - подкарах банално -, но наистина има много начини за превъртане на часовника.” И докато мислех как да продължа, видях, че върху фасадата на мола отсреща вече слагат коледните звезди.

Датата е 30 октомври, изборите и там, и тук са приключили. Става тъмно и изведнъж звездите грейват. Десетки петолъчки озаряват мрака. „Има много начини за превъртане на часовника - пиша на Хашеми - има много начини за превъртане.”

Автор: Любослава Русева, Редактор: Александър Андреев