Българското съкровище между седем тепета

Пет години след присъединяването към ЕС, туристическата дестинация България все още среща куп трудности. И днес за чужденеца най-известните места в страната остават Златни пясъци и Слънчев бряг. Германците дори са ги кръстили "Балерманът на Балканите". Жалко! Защото България крие толкова много красоти и може да предложи на чуждестранния гост много повече от "луди партита на ниски цени". Например пътуване във времето, осъществено в центъра на един-единствен град. В Западна Европа това не може да се случи - там няма населено място, което да предлага на толкова малко пространство подобна разходка из вековете, пише Кристине Вайзер в "Хамбургер Абендблат".

На такова пътуване във времето човек може да се наслади във втория по големина български град - Пловдив. Той е застроен в подножието на седем хълма, следите си там са оставили римски и османски владетели, арменски търговци и строители от ерата на социализма.

Сърцето на Пловдив

Символът на града е Античният театър, построен от римляните през втори век. Това е един от най-добре запазените древни театри в света. Разкрит е при разкопки в края на 1970-те години и оттогава насам той постоянно се превръща в сцена за различни културни прояви.

Който успее да изкачи краткия, но стръмен път до Античния театър, може да се почерпи със свежа напитка в някое от заведенията и да се наслаждава на вълшебната гледка отгоре. Туристът със сигурност ще разбере древногръцкия поет Лукиан, който е написал: "Това е най-красивият град, който съм виждал някога. Той блести от далече с прелестите си." През втори век обаче Лукиан надали е предполагал какви ще бъдат представите за красота на бъдещите строители на града.

По-нататък Кристине Вайзер обръща внимание на различните архитектурни стилове, съжителстващи в Пловдив. С малко фантазия колоните на Античния театър се превръщат в прозорец, през който посетителят може да види безбройните блокове, построени през последните десетилетия, пише тя. Малко по-наляво пък се откроява силуетът на издигнатия през 1956-та хотел "Тримонциум". Навремето хотелският комплекс е бил достъпен предимно за партийните дейци. Днес там може да отседне всеки, който обича злато, мрамор и огледала. На пръв поглед хотелът все още изглежда лъскав - точно, както в миналото. При по-внимателно вглеждане обаче човек забелязва колко овехтял е интериорът.

Античният театър се намира в Стария град. Особено през есента разходката из тази старинна част на града може да бъде вълшебна. Красивите къщи по тесните и стръмни улички напомнят за разцвета на града от края на 19-ти век. През 1833-та френският поет и историк Алфонс дьо Ламартин възвеличава местността със следните думи: "Това е едно от най-чудните места, на които може да бъде издигнат град."

С аромат на смокини

Докато в миналото Старият град е бил оживен жилищен и търговски квартал, то днес там се срещат предимно туристи с фотоопарати, пише Кристине Вайзер. Тя дава на туриста следните съвети: Непременно влезте да отпочинете в някой от чудните дворове на къщите, пълни със смокинови и орехови дръвчета. Не пропускайте и да посетите някоя от православните църкви, където само срещу няколко цента можете да запалите по някоя свещ за здравето на близки и приятели. Авторката на статията посочва, че в очите на западния турист църквите изглеждат доста екзотично - заради иконите и пъстро изографисаните стени. 

Разходката на Кристине Вайзер продължава с Джумаята - джамията, намираща се в подножието на Стария град. Тя е построена през 14 век и е една от най-старите запазени до днес на Балканския полуостров. За пловдивчани джамията е много повече от исторически паметник. И днес тя все още е място за срещи на мюсюлманската общност - най-голямото религиозно малцинство в България.

Джумаята е добре позната и на "нощните птици". Все пак тя се намира в самия център, заобиколена от куп нощни барове и дискотеки. Точно тук приключва и обиколката на Кристине Вайзер - в 21 век, в едно от многобройните заведения. Човек може да се забавлява и далече от Слънчев бряг, заключава тя.

АГ, ДПА, ХА, М, Илчева/Редактор: К. Цанев