В Австралия бежанците нямат шанс

От години насам мотото на австралийската миграционна политика гласи: "Да спрем лодките!". Лодките са пълни предимно с бежанци от Южна и Югоизточна Азия, които се опитват да достигнат Австралия през Индийския океан или по протежение на индонезийските островни групи. Рестриктивната миграционна политика беше въведена от междувременно отстранения от власт премиер Тони Абът, който многократно препоръчваше на Европа да последва австралийския пример. Неговият наследник Малкълм Търнбул, избран през септември 2015, се придържа към тона, зададен от Абът.

Какво се случва пред австралийския бряг?

Австралийските власти прихващат лодките с бежанци още на стотици километри от брега и ги принуждават да се върнат обратно. Особено внимание привлече един случай от юли 2014 година, когато австралийската брегова охрана прихвана лодка с 41 бежанци от Шри Ланка. Австралийските власти проведоха с бежанците интервюта с видеоконферентна вързка, отхвърлиха всички молби за убежище и предадоха лодката на военноморските сили на Шри Ланка. Така австралийското правителство, нарекло този метод "офшорна процедура", си навлече критиката на международните правозащитни организации. Ръководителката на държавно финансираната австралийска комисия за човешки права Гилиън Тригс навремето не можеше да си представи, че действията на австралийските власти "отговарят на стандартите на Върховния комисариат за бежанците към ООН или пък на стандартите на която и да било държава, сблъскваща се с бежанската вълна".

Австралия е единствената страна в света, която освен че прихваща лодките още в морето, залага и на арестуването на всички нелегални имигранти. Те обаче не биват задържани на австралийска територия, а биват изпращани в лагери на Великденските острови, в островната държава Науру или в Папуа-Нова Гвинея. В замяна австралийските власти предлагат помощи за развитие на тези страни. Правителството в Канбера планираше дори да изгради и приемен лагер в Камбоджа, но впоследствие се отказа от този план.

Правозащитни организации от години насам остро критикуват австралийската практика. Те съобщават за извращения в лагерите, за многократни самонаранявания и опити за самоубийства. Освен това в тези лагери биват задържани и деца. Разследване на австралийския Сенат от септември 2015 година стигна до извода, че условията в тези лагери са "несигурни и недостатъчни". Правителството обаче оспори резултатите и заяви, че от пролетта на 2015 има подобрения на условията, които не са отбелязани в доклада на Сената. Въпреки това през ноември 2015 година избухна бунт - след смъртта на един затворник в приемния лагер в Науру.

Обратно в Науру!

Съгласно австралийското законодателство, дори молбите за убежище да бъдат окончателно одобрени, бежанците трябва да останат в повечето случаи в Науру или в Папуа-Нова Гвинея. Австралийското правителство излиза с аргумента, че там те не са застрашени от никакво преследване.

Сега Върховният съд на Австралия потвърди отчасти законноста на миграционната политика на правителството. В сряда (03.02.) съдът отхвърли жалбата на една жена от Бангладеш, която през пролетта на 2015 е била прехвърлена в Австралия за раждането на детето си. Тя подала жалба срещу връщането ѝ в бежанския лагер в Науру. Върховният съд обаче я отхвърли с аргумента, че задържането им на острова в Тихия океан не противоречи на австралийската конституция.

Решението на Върховния съд засяга още 260 други бежанци. Сред тях има и 54 деца, които също ще бъдат върнати обратно. По всяка вероятност всички те ще бъдат екстрадирани бързо в Науру.