"В България ги наричат олигарси"
22 ноември 2013Единият напомпа в собствена партия милионите си, натрупани в строителния бранш. Партия си направи и другият - също мултимилионер. И двете партии печелят места в парламента. В резултат от това: 99,9 процента от всички вестници, издателства и телевизионни канали са в ръцете на партии или на свързани с тях индустриалци. Ако сте предположили, че става дума за България - сбъркали сте. В първия случай става дума за Австрия, във втория - за Италия. Две държави, които имат малко по-дълга демократична традиция от България. Но нима това оправдава корумпираните и мафиотски структури в България? Разбира се, че не. Посочените примери просто показват, че България не е изключение.
В България често ги наричат „олигарси”. Това са онези мултимилионери, произходът на чиито богатства и до днес не е ясен. Хора, които пряко или чрез подставени лица прокарват своите интереси с помощта на политиката. В началото на прехода, през 1989-1990 година, от България бяха изнесени между 4 и 9 милиарда долара (според различни оценки), а през годините на прехода страната затъна в беззаконие и в един момент практически стигна до банкрут. Старата номенклатура енергично се възползва от създалите се възможности за безскрупулно обогатяване, докато хората гладуваха. С голяма увереност може да се каже, че представителите на горните и средните етажи на комунистическата власт заедно със светкавично забогателите по престъпен начин олигарси през последното десетилетие образуваха стабилна каста, която се изолира от външния свят. Злите езици повтарят: България няма мафия, мафията си има България.
В един много поучителен доклад на германското разузнаване BND от 12.10.2010 четем: „В резултат от вътрешните борби за власт и преразпределение, престъпните групировки се разпаднаха и техните богатства вече се намират в ръцете на отделни хора. Благосъстоятелните величия на организираната престъпност междувременно успешно „легализираха” своите фирми или пък излязоха от играта. Може да се предполага обаче, че те още поддържат връзки с определени кръгове в икономиката, политиката и службите за сигурност. Корупцията е широко разпространена и в нея участват хора по високите етажи”.
Василев, Пеевски, Кръстева
Банкерът Цветан Василев е един от най-влиятелните хора в България. Той е председател на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка и беше обявен от българското издание на „Форбс” за най-влиятелната личност в страната. Най-късно в този момент би трябвало да се замисли всеки, който знае за непрозрачните далавери на икономическия елит по време на прехода. Едва ли му е много приятно, когато наблюдателите твърдят, че успешният му бизнес се гради върху формулата „пари - медии - власт”.
Ако огледаме последните години от българската история, веднага ще установим, че точно по тази схема постигат успехите си българските олигарси, които направо от нищото се превърнаха в икономическа сила. Цветан Василев, когото описват като изключително интелигентен, през 1985 година поне е завършил Института „Карл Маркс” в София. Не е известно да се е противопоставял на тогавашната система. Не знаем също така дали е вярна информацията на вестник „24 часа”, според която „и той е бил сред присъстващите, когато се раздаваха куфарите с пари на семейства, намиращи се под контрола на партията” в първите години след промяната. И да е бил - не е бил единственият.
Част от българските медии обвиняват Цветан Василев например в това, че чрез медиите упражнява въздействие върху политиката. Той непрекъснато го отрича по всевъзможни канали и дори в едно интервю твърди, че в България има "не свобода, а "слободия" на словото. Много хора са обругавани и ощетявани чрез медиите. И няма никакви последствия за тези медии”. Факт е, че като започнем от Държавния департамент на САЩ, минем през „Репортери без граници” и стигнем до германския посланик в София, всички предупреждават за масивни посегателства срещу свободата на словото и на печата в България. И че върху журналистите се оказва масивен натиск, ако не защитават икономическите, политическите и престъпните интереси на издателите. Не по-малко стряскащ е фактът, че няма никаква прозрачност за това кои са истинските собственици на медийните холдинги. Тъкмо тук се натъкваме на „Нова Българска Медийна Група”, която се контролира от Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева. Мултимилионерът Делян Пеевски, на когото едва ли са му чужди опортюнизмът и алчността за власт, се прочу в цяла Европа, когато през юни тази година съвършено изненадващо беше номиниран за шеф на ДАНС, въпреки непрозрачното му минало. Още на 22 години Делян Пеевски става председател на борда на пристанище Варна, при това без никакъв професионален опит. Тогава пристанището се владее от групировката ТИМ, за която се твърди, че е свързана с организираната престъпност. След един така и недоизяснен скандал заради безстопанственост при приватизацията на големи проекти той набързо е назначен за следовател в Стопанския отдел на полицията - пак без никаква юридическа практика. Номинирането му за шеф на ДАНС предизвика мощни протести в България и остра реакция от страна на Европа. Беше просто прекалено! Пеевски беше принуден да се оттегли, но запази мястото си в парламента, където е депутат от не по-малко непрозрачната турска партия ДПС. Тази партия в миналото също имаше известен опит с корумпирани структури. В царството на основателя на партията Ахмед Доган купуването на гласове не беше нещо непознато. Още през 2005 година вестник „Дневник” цитира депутата Фахри, който казал във Варна: "Закупени са 2 500 гласа от роми от община Дългопол, 1 800 гласа от Долен Чифлик, над 500 от селата Каменар и Игнатиево, а около 100 000 гласа са дошли от съседна Турция".
Възхода си Пеевски навярно дължи на своята майка Ирена Кръстева. Бившата директорка на държавния тотализатор днес официално притежава мощната „Нова Българска Медийна Група” - медийна империя с шест вестника (общ тираж според официалните данни 220 000 дневно), два телевизионни канали, многобройни интернет-издания и монопол върху разпространението на вестници. С някои малки изключения тези медии господстват в българския медиен пейзаж. Дори в една утвърдена демокрация това крие много опасности, а в една нестабилна и мафиотска демокрация като България това е просто смъртоносен изстрел срещу свободата на словото и на печата. Кръстева закупи вестниците благодарение на кредит от банката на Василев. Днес само името на Кръстева се появява в регистрите като собственик на НБМГ.
И още нещо
Медиите на НБМГ се използват като инструмент в зависимост от баланса на политическите сили. На 18 юни 2013 година „Винер Цайтунг” писа: „Всички медии, които тандемът Кръстева/Пеевски пое с кредит от КТБ, залагат не толкова на журналистическите стандарти, колкото на неподправената партизанщина. До 2009 година те нападаха кандидата за премиер Борисов, но след изборната му победа смениха курса и по време на неговия мандат му предлагаха безусловен медиен комфорт. След като Борисов се оттегли в средата на февруари, те отново смениха курса си и поведоха масивна кампания за неговото дискредитиране и за дискредитирането на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов”. Днес тези медии са сред най-гръмогласните защитници на правителството на Пламен Орешарски и настояват за разследване и за наказателни мерки срещу предишните правителства. Със същата интензивност те насъскват и срещу демонстриращите студенти, които не настояват за нищо друго, освен за основни демократични права. Там много обичат обвинението (също както в Москва), че демонстрантите и критичните журналисти се финансират от чуждестранни източници.
В обобщение: непрозрачното преплитане между медии, икономически интереси и политика е неприемливо за една страна от ЕС, каквато е България. Тъкмо поради това българските граждани излязоха на протести през лятото, тъкмо поради това днес протестират и българските студенти. Европейският парламент и критично настроените граждански движения в Европа трябва активно да се противопоставят на корупцията и непрозрачните преплитания в България. В противен случай всички приказки за Европа като общност на ценностите няма да струват и пукнат грош.