В България мястото на Галеви е в парламента
22 юни 2009Докато вестниците ни заливат с умилителни репортажи за посрещането на "братята Галеви" като национални герои, всички се възмущават от избирателния закон и предлагат той да се промени, за да се пресече възможността за толкова лесно бягство от правосъдието. Възмущението е може би справедливо, но в повечето случаи е насочено в погрешна посока и води до грешни изводи.
Проблемът не е в закона
Най-напред проблемът съвсем не е в избирателния закон, нито в нововъведения, така наречен, мажоритарен елемент, който в много други отношения наистина е лицемерен, порочен и вреден. Даже бих казал, слава богу, че законът не ограничава правото на обвинени, но неосъдени лица да бъдат избирани. Защото освен купуването на гласове отдавна познат елемент от българската изборна традиция е и използването на съда за политически репресии. Не се съмнявам, че и днешната българска власт би се опитала да препречи със скалъпени обвинения пътя на свои опоненти до участие в изборите, ако имаше тази възможност. Впрочем, и така български съд се опита да елиминира от участие в изборите цяла партия с отказа си да приложи закона и да регистрира ръководството й.
Така че вместо да се възмущаваме от избирателния закон е добре да се запитаме защо, например, за едно и също деяние в Германия има осъдени, а в България две години по-късно – не? Или защо във Франция разкриват и доказват убийство, а в България пускат убийците? Или защо, след като от толкова години всички говорят за "братята Галеви", не е доказано нито едно тяхно провинение?
Въобще големият въпрос е не защо едно или друго лице е в кандидатските листи, а защо не е в затвора с осъдителна присъда. А истинският проблем не е в придобития заради изборите кандидат-депутатски имунитет, а в предоставения от държавата на мнозина имунитет пред закона, направил ги всесилни и недосегаеми.
Галеви – творение на държавата
Сега, разтревожен от критичния поглед на Европа, министър бие тревога за "галевизацията" и изразява надежда "гражданите да направят правилния избор". Години наред обаче изборът на държавата бе на страната на "братята Галеви", а гражданите, на които сега се разчита, бяха оставени в обятията на страха.
Когато граждани на Дупница все още събираха смелост да говорят за мафия, друг министър отиде на половинчасова "проверка" в града и констатира, че няма такова нещо. После се оказа, че пак той се среща по тъмна доба с "братята", за да обсъжда с тях държавнически дела.
Народна представителка от същата партия, сега водач на местната листа, пък присъства на пищното тържество за първата годишнина на поставения и управляван от "братята" кмет и от името на цялата си парламентарна група изказа пълна подкрепа за властта в града.
В края на краищата проблемът не е просто в това, че държавата не е могла или не е поискала да докаже вината им и да накаже "братята Галеви" и другите, запътили се сега към политиката, подобни на тях. Проблемът е, че те са творение на тази държава. Затова, всъщност, в държава като днешна България на Галеви мястото в парламента ще им подхожда напълно.