В България сексизмът не дразни никого
14 февруари 2013Според класация на ООН дискриминацията по полов признак не е особено широко разпространена в България. Означава ли това, че в българското общество няма силно изявен сексизъм - другото лице на половата дискриминация, изразяващо се в чувство за превъзходство спрямо по-слабия пол и примитивно стереотипизиране на мъжествеността и женствеността?
"Не и то независимо от активното участие на жените в управлението", казва председателят на Дружеството на психолозите в България д-р Пламен Димитров. Според него, жертвите на сексистки подмятания в Германия могат много по-открито и без задръжки да изразят недоволство, а и да получат солидарна подкрепа, отколкото в България.
Експертът предлага своето обяснение за това: "Сексизмът в България е жизнен защото е вграден не само в съзнанието на много мъже, но и сред обичайните му жертви - българките. Това е причината за всеобщото мълчание по проблема и дори за неговото непризнаване и отхвърляне като разпространено негативно явление. Младите българки още от деца свикват със сексисткия подход спрямо тях и го намират за нещо нормално", отчита психологът.
Той подчертава също, че в Германия съществува много по-голяма чувствителност на обществото към подобни прояви на дискриминация, и че там те могат да доведат до осезаеми последствия. Ситуацията в България е по-различна: "Ние дишаме, ние буквално плуваме в сексизъм!“ Според психолога несигурността в живота на българина го тласка към примитивизация на поведението му, към търсене на приемливи от обществото форми за изпускане на напрежението. "Ключов ирационален мотив на сексисткото говорене е фактът, че принизяването на "другия" носи утехата и успокоението, че не си малоценен", твърди психологът.
Без претенции за равнопоставеност
"По-префинените форми на българския сексизъм се откриват с лекота на работното място", казва още д-р Димитров. Типичният модел на поведение там е да се показва на жените, че са предимно жени, а не толкова равностойни участници в трудовия процес. Странното според него е в това, че българките не се противопоставят активно на подобна роля, а дори се чувстват донякъде поласкани и се стремят да я играят по правилата, създадени от мъжете.
Превръщането на жената в предмет, който излъчва единствено и само сексуални послания, е подход, който е широко възприет от медиите и рекламата в България. Този образ се поглъща от децата, които смятат създадените за "мачистко" потребление образи на звездите на чалгата и поп-фолка като образци за подражание.
"Пред очите на едно средностатистическо осемгодишно дете в България годишно преминават по около 30 000 реклами, една трета от които са с откровено сексистко съдържание. В детското съзнание укрепва убеждението, че носителите на чалга-културата са успешен пример за просперитет и социална адаптация", споделя опита си шефът на Дружеството на психолозите в България д-р Пламен Димитров.
Автор: Н. Цеков, Редактор: Б. Узунова