В България такова нещо няма

Докато хората в другите европейски държави със сигурност са се замислили върху думите, изречени по време на поредния дебат между кандидатите за нов председател на Еврокомисията, в България този дебат развълнува само малцина. Защото в тази страна дебатите нямат нищо общо с изборите. Откритата и честна форма на сблъсък между посланията на кандидатите отдавна не е част от предизборните кампании, защото политиците от статуквото нямат никаква полза от това. Посока, идеи, предложения - че какво общо има всичко това с изборите?!

„За съжаление почти липсва европейски дебат в България за мястото ни в ЕС, каква България искаме да видим, какво да отстояваме и как да постигнем повече“ - тези думи са на лидера на управляващата партия БСП Сергей Станишев. Но той очевидно не намира у себе си поне част от отговорността за всичко това. И Станишев, и опонентите му предпочитат да разменят помежду си заклинания и избягват всяка опасност да се срещнат с критично настроен човек - независимо дали става дума за политик или журналист.

Онези 800 дни

До началото на новия век преките предизборни сблъсъци бяха част от политическата картина. Зрителите още помнят репликата от 1992 година, когато червеният кандидат Велко Вълканов нападна в телевизионното студио синия президент Желю Желев със следните думи: „Желю, ти си турчин с фес, бе!“. И в следващите години партийните лидери трябваше да се изправят един срещу друг. Или поне им се налагаше да отговарят на остри журналистически въпроси.

Дойде обаче новият век, а с него и бившият цар Симеон Сакскобургготски, който реши, че няма да спазва неписаните правила. Когато той първо оспори, а после и спечели премиерското място на Иван Костов, българите не станаха свидетели на дебат между двамата. Няколко месеца по-късно подцененият кандидат-президент на БСП Георги Първанов също реши да не се яви на организирания дебат между шестимата основни претенденти. И спечели. Лидерът, вече почетен, на ДПС Ахмед Доган още преди всички реши, че няма да играе пред публика. Така всеки следващ си намери оправдание защо не участва в дебати - „Само ако дойдат всички“. Изброявайки всичко това, неизбежно стигаме и до последните няколко години, когато Бойко Борисов и Сергей Станишев през няколко месеца театрално си хвърлят ръкавица за дебат, но всеки път с ясния план това да не се случи.

Резултатите от няколко поредни избори доказват, че всички тези политици са били прави за себе си. Те наистина нямат изгода да се изявяват в критична среда. След четири години болезнени реформи и разочарование от сините, Сакскобургготски просто обеща да оправи нещата за 800 дни. След още четири години на усилена подготовка за Европейския съюз Станишев обеща, че трудното е минало и затягането на коланите скоро ще приключи. Следващите четири години отвратиха българите с начина, по който баницата бе цинично разпределяна пред очите им. Дойде Борисов и просто обеща да ги накаже. И тримата спечелиха. А ако имаше дебати и критични въпроси? Какви 800 дни? Какво оправяне? Защо обещаваш ляво, а тръгваш надясно? А ти какво различно ще направиш? И какво работеше преди да сложиш костюм? Тези въпроси не бяха зададени, когато им беше времето.

Любимата формула

Кампанията за евроизборите предлага на българската публика любимата формула за публично поведение на политиците от статуквото - поява само в контролирана среда. Гостуване в „семейни” телевизионни програми, платени репортажи от срещи в добре охранявани зали с добре проверени хора, тук-там появи в актуалните новини, но само заради поредния скандал за подслушване или пък заради размяна на обиди.

Българските зрители все още не са станали, а няма и да станат свидетели на сблъсък между водачите на листите на двете най-големи партии - Томислав Дончев и Сергей Станишев. Няма да видят на едно място и останалите водачи на по-големите партии. Избирателите на ДПС пък все още напразно чакат да им покажат на живо техния кандидат Делян Пеевски.

От време на време Реформаторите и Зелените призовават управляващите към дебати по конкретни теми, но разликата в мащаба обрича още в зародиш тези намерения. Седмица преди изборите българите гледат и слушат как едните искат да не допуснат другите на власт, а другите искат да изметат първите. Най-кресливите обещават на корем и харчат огромни пари за реклама, а кой какво предлага и може да направи - както в България, така и в Брюксел, е някаква напълно непозната тема. И така ще продължи да бъде, защото играчите от статуквото го искат. Апатията е техният най-верен съюзник. Имат твърди ядра по списък, още малко ще купят, малко повече ще излъжат, а останалите изобщо не ги интересуват. И за какво са им дебати? За да вземе някой да разкрие пред публика, че говорят глупости ли?