"В Германия беше много по-хубаво"

В кюрдската част на Ирак цари отчаяние. Годините на разцвет, когато небостъргачите никнеха буквално като гъби след дъжд, са безвъзвратно отминали. "Лошо е, по-зле никога не е било", казват търговците на пазара в Ербил, столицата на автономния регион Иракски Кюрдистан. Всъщност всеки иска само да се махне. Хабиб например иска да отиде в Бавария, където е живял девет години, преди да се завърне в родината си през 2011. Сега си вади хляба като обменя валута и продава запалки и броеници.

В съседния магазин Марван продава фурми, райски ябълки и грозде и иска да се върне в Берлин, където е работил в пицария в квартала Нойкьолн. Фаузи пък тъгува по жилището си в Дуисбург, което е напуснал, защото семейството му настоявало да се върне в Ербил. Трудно успява да плаща наема за магазинчето си. "Никой няма пари, никой не купува нищо", казва той. Някои магазини вече са закрити - собствениците им или са избягали, или са фалирали.

Все по-малко ученици

На събрание на сдружението на немското училище в Ербил тенденцията се откроява още по-ясно. Тази година единственото немско училище в Ирак има една трета по-малко ученици в сравнение с миналата година. Предполага се, че само през последните шест месеца 35 000 кюрди са напуснали Ирак, за да търсят по-добър живот в Европа. Тенденцията е трайна. Дори кметът на Ербил Нихад Латиф Квоя възнамерява да се върне в Бон, където е живял известно време преди години.

След края на втората иракска война хиляди кюрди, живели в изгнание в Европа, се завърнаха в страната си. До 2011 година особено броят на тези, които се завръщаха от Германия, растеше непрестанно. Навремето във Федералната република имаше общо половин милион иракски кюрди, а това беше най-многочислената кюрдска диаспора.

Онези, които доброволно се завръщаха в Ирак, получаваха пари и самолетен билет за Ербил, което беше и добър стимул да се завърнат. Само че мнозина от тях сега дълбоко съжаляват за това решение и се опитват отново да се доберат до Европа. Кюрдската телевизия KNN съобщи миналата седмица, че в Егейско море се е обърнала лодка с бежанци от Сулеймания, втория по големина град в Иракски Кюрдистан. 30 от тях са загинали.

Съсипана икономика

Градът Сулеймания е смятан за един от най-сигурните в региона. В него живеят близо 1,6 милиона души. Той е отдалечен на близо 200 км от контролирания от т.нар. "Ислямска държава" (ИД) район, близо до границата с Иран. Сулеймания минава и за културен и образователен център на Кюрдистан. Въпреки това и тук се надига недоволство срещу господстващите условия.

Най-вече младите кюрди се оплакват, че в региона няма работа и бъдеще за тях. Когато в началото на арабската пролет през 2011 година, те излязоха на улицата, за да протестират срещу лошото управление и корупцията на кюрдското регионално правителство, протестите им бяха потушени с насилие. Тогава загинаха петима, а президентът Масуд Барзани хвърли вината върху опозиционната партия "Горан", основана в Сулеймания, и набързо изхвърли членовете й от правителството.

През лятото на миналата година официалният мандат на Барзани приключи. Според конституцията, народните представители би трябвало всъщност да изберат нов президент. Но затова и дума не може да става. Иракските кюрди, представящи се за пионери на демократичното развитие, се връщат към архаичните авторитарни структури. Освен това икономиката е в дълбока криза. От пет месеца насам държавните служители не са получавали заплати, а над 70 на сто от кюрдите в трите провинции Ербил, Дохук и Сулеймания са държавни служители. В резултат на това магазините, ресторантите и хотелите са празни.

Нищо не върви добре

В пищните търговски центрове няма клиенти. В региона често няма ток. Инфраструктурните проекти са замразени, чуждестранните петролни фирми са се изнесли, защото вече не си получават парите. Дълбок спор между кюрдското регионално правителство и централното правителство в Багдад спъва трансферните плащания. А регионът не може да се финансира сам. Още повече, че борбата срещу ИД и грижите за многобройните бежанци до крайност обременяват бюджета.

"Кюрдите не се връщат към архаичните структури, те всъщност никога не са ги напускали", изразява песимизма си спрямо настоящата мизерия Косхаве Фараг. Политологът от университета в Сулеймания се е завърнал преди шест години от Щутгарт в Иракски Кюрдистан. "С много ентусиазъм помагахме във възстановяването на региона и модернизирането на обществото", споделя той. Сега обаче Фараг и семейството му кроят планове да напуснат Сулеймания и отново да отидат в Германия, където са живели 12 години. Включително защото кюрдското общество не ги приобщава наистина.

Най-голямата му дъщеря Яриван си спомня, че след завръщането им от Германия още от самото начало е чувствала, че в Ирак не я приемат. Заминала е на 3 годинки, а когато се е върнала, е била вече на 15 години. "Тук ни смятаха за конкуренти и ни отхвърляха", разказва тя. Понякога местните хора открито изразявали какво мислели за завърналите се: "Хубавичко сте си живели в Европа, докато ние се борехме срещу Саддам Хюсеин, сега се връщате и искате да командвате."

"Промиване на мозъци"

Подобни предубеждения са разпространени и в училищата, където са се оформили две фракци: на завърналите се и на местните. Това е сблъсък на различни светогледи. Яриван открива, че много неща, които в Германия са напълно нормални, в Ирак са табу за момичетата - например плуването или излетите с велосипеди. Да не говорим за дължината на полите, както и за грима. Освен това момичетата и момчетата не бива да се показват заедно на публични места. "Това е истинско промиване на мозъци", обобщава Яриван впечатленията си.

Може би ислямизмът в иракските кюрдски региони придобива все по-голямо влияние поради съпротивата срещу светското възпитание на завърналите се от чужбина кюрди.