"В Германия не ни е страх"

Харис и Лазар* (имената са променени от редакцията) са заедно от две години. По-рано единият е живял в Сараево, а другият - в Белград. Те се били принудени да крият връзката си. "Ако нашите семейства бяха разбрали за връзката ни, щяхме да бъдем позор за тях", казва Харис. Това е и причината двамата да вземат решение да напуснат родината си. "Нашите семейства никога не са ни подкрепяли. Често казваха между другото, че в никакъв случай не искат хомосексуален син. За тях винаги е било най-важно какво ще си помислят и какво ще говорят за тях съседите", казва 25-годишният Харис. Подобна е ситуацията и при Лазар. Двамата решават, че не искат повече да живеят в една среда на омраза и неразбиране и затова се преместват във Франкфурт на Майн.

Насилие срещу хомосексуалните

Досега в Босна и Херцеговина никога не е бил организиран гей-парад. Дори и малките прояви, свързани по някакъв начин с движението на лесбийките, хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните (ЛГТБ) винаги са били съпровождани от насилие. Така беше например по време на фестивала в Сараево през 2008 година, както и шест години по-късно по време на филмовия фестивал "Мерлинка". Предполагаемите нападатели бяха временно задържани, но по-късно освободени. Никога досега не се е стигало до съдебен процес. През май отвореният център Сараево (SOC), който се застъпва за правата на хомосексуалните, искаше да организира марш за правата на човека.  Опитът обаче се провали, защото властите твърде късно дадоха разрешение и по тази причина не можеха да бъдат изпълнени изискванията за сигурност. В съобщение до медиите SOC пише, че "това създава впечатлението, че хомофобията в Босна се толерира".

"Родителите малтретират своите хомосексуални деца"

Според доклада на SOC, случаите на домашно насилие срещу хомосексуални са се увеличили през 2016 година. В училищата хомофобията също се засилва. "Много често родителите малтретират своите хомосексуални деца физически и психически. Те ги затвярят в къщи и се опитват принудително да ги "излекуват", както твърдят. Много често в "превъзпитанието" участват и техните братя и сестри", казва ръководителката на SOC Емина Бошняк. В училищата пък насилието от страна на съучениците е един вид средство за унижение и сплашване на всички, които не се адаптират към традиционните роли в обществото, допълва тя.

Законите не се спазват

Харис и Лазар са изпитали всичко това на собствен гръб. Все пак положението на хомосексуалните в Сърбия е по-добро, отколкото в Босна и Херцеговина. "В Белград има много гей-клубове. Провежда се и гей-парад, макар и при засилено полицейско присъствие", казва Лазар.  В Сърбия са в сила законите за защита на правата на хомосексуалните. Много често обаче това са само "празни думи", казва Йелена Василиевич от организацията "Ларис" в Белград, която се застъпва за правата на лесбийките. "Въпреки че сега една лесбийка е начало на правителството (Ана Бърнабич, б. ред.) и въпреки валидните закони, дискриминацията и насилието се разпространяват. Зачестяват и случаите на насилие и нарушаване на човешките права", допълва Йелена Василиевич.

Хомосексуалните не живеят на отделен остров

Досега нито в Сърбия, нито в Босна и Херцеговина има закони, които да разрешават еднополовите бракове или регистрираните еднополови партньорства. От новото правителство в Белград сега се очаква много. "Надяваме се, че по време на управлението на Ана Бърнабич, която е хомосексуална, ще бъде гласуван закон за въвеждане на еднополовите регистрирани партньорства и сръбското правителство ще обърне повече внимание на правата на хомосексуалните", казва Йелена Василиевич. В Босна и Херцеговина ситуацията е съвсем друга. Темата изобщо не присъства в дневния ред на правителството. "Има някои положителни промени, но липсва разбирането, че хомосексуалните не живеят на отделен остров, а в сърцето на обществото. Тези хора се нуждаят от закрила срещу дискриминация и насилие. Освен това имат и собствени потребности в сферата на образованието, здравеопазването и на трудовия пазар", казва Емина Бошняк.

Лазар и Харис не са дочакали пълното равнопоставяне. Те са пристигнали в Германия и живеят в регистрирано еднополово партньорство. "Тук без страх можем да демонстрираме нашата любов на улицата, можем да се целуваме и да се държим за ръце. Вероятно един ден ще можем да си осиновим и дете", казва Лазар. Двамата обаче се заплатили щастието и безгрижието си със загубата на родината. И държат да останат анонимни. Заради семействата си - защото смятат, че все още е твърде рисковано открито да признаят своята хомосексуалност.

* Имената са променени от редакцията