Когато съюзниците забравиха да окупират областта Шварценберг

През нощта на 7 май 1945 в Реймс е подписан договорът за безусловна капитулация на нацистка Германия, с което се слага край на Втората световна война в Европа. Близо година по-рано – на 12 септември 1944 Англия, СССР и САЩ подписват в Лондон протокол за създаването на три окупационни зони на територията на Германия. По-късно – на конференцията в Ялта – съюзниците потвърждават разделението на Германия, но добавят и още една, четвърта окупационна зона – френската. Нейната територия е за сметка на английската и американската зони.

По неизяснени и до днес обстоятелства регионът в областта на планината Ерцгебирге, край границата с Чехия, така и не е окупиран от съюзниците. Частите на Червената армия спират настъплението си в района на Аннаберг Буххолц край Берлин, американците – край Ауербах-Цвикау в Саксония, а в останалата тогава неокупирана територия се оказват близо половин милион души, включително местно население, бежанци и евакуирани.

Забравената от съюзниците зона

Историците и до момента спорят защо регионът Шварценберг остава неокупиран. За това съществуват поне четири различни версии. Според една от тях, регионът просто е бил забравен, което е лесно обяснимо на фона на суматохата, настъпила в първите следвоенни дни.

Според друга версия, спомената и в мемоарите на Гюнтер Нолау, който става ръководител на Германската служба за защита на конституцията (вътрешното разузнаване), е съществувала договорка между съветското командване и американските войски, които е трябвало да спрат настъплението си на брега на река Мулде.

Проблемът обаче възникнал от това, че в региона имало три реки с това наименование. Двата притока Цвикауер Мулде и Фрайбергер Мулде подхранват река Мулде, която тече през територията на днешните провинции Саксония и Саксония-Анхалт. Географският фактор навярно е довел до объркване, поради което може би е останала и неокупирана от съюзниците територия.

Заради уран?

Съществуват обаче и конспиративни теории по въпроса. Според една от тях, СССР се отказал от контрола си над няколко берлински квартала, за да получи този регион, богат на полезни изкопаеми, в това число и на уран.

Да се потвърди или отхвърли тази версия днес е невъзможно. Факт е само това, че по тези места през 1946 година е създадено предприятие за добив на уран, предназначен за съветската атомна промишленост. Проектът, получил конспиративното наименование „Висмут“, по-късно е бил преобразуван в предприятие, съвместна собственост на СССР и ГДР, което чак до 1990 година е било един от основните производители на уран в света.

Има и още една сходно конспиративна версия, според която регионът е бил оставен неокупиран по силата на секретна договорка между разузнаването на САЩ и нацисткия адмирал Карл Дьониц. По този начин на частите на Вермахта в чешката област Бохемия била дадена възможност безпрепятствено да се изтеглят и предадат в плен на американците.

Какво се случва на 11 май 1945 година? Вечерта на този ден местният Антифашистки комитет, състоящ се основно от комунисти и социалисти, ползващи се с поддръжката на около 120 жители на Шварценберг, окупират кметството и поставят нацисткия кмет под домашен арест. За краткия период от управлението на антифашистите, продължил общо 42 дни, също има няколко различни мита.

Автор на най-известния от тях е германският писател Щефан Хайм. Евреин по произход, Хайм бяга от Германия през 1933 – след опожаряването на Райхстага. Първоначално той заминава за Прага, а оттам за САЩ. През 1944 година Хайм е в състава на американската армия, извършила десанта край Нормандия през 1944, а след войната се връща в САЩ. През 1952 година е принуден да напусне страната, спасявайки се от гоненията на маккартистите в ГДР.

Но дружбата му със социалистическите власти в ГДР продължава твърде кратко, а преобладаващата част от неговите книги, писани на немски език, впоследствие са издадени във ФРГ. Също там излиза и неговият роман „Шварценберг“, написан през 1984 година.

В него Хайм описва региона като конституционна република, опитваща се да съхрани своята независимост и от руснаците, и от американците. Авторът създава утопия, смесвайки реални с измислени събития, реални и фиктивни персонажи, които се опитват да построят нещо като социализъм с човешко лице. Цензурата в бившата ГДР вижда в това произведение опит за очерняне на СССР и социализма и забранява публикуването на романа.

Краят на експеримента

А каква е съдбата на Шварценберг? На 25 юни 1945 година там е основана военна комендатура на Червената армия. Антифашисткият комитет е разпуснат, а регионът е включен в състава на съветската окупационна зона. Така Червената армия слага край на демократичния експеримент в Шварценберг и окончателно налага сталинизма.