В Дания ще конфискуват парите на бежанците?

Писмото до министърката на интеграцията Ингер Стьойберг съдържало и един пръстен, който авторът на посланието Кристиян Мьорк наследил от своите прародители. В писмото си датчанинът пише следното: "Моят прадядо пристигнал от Русия в Дания през далечната 1860 година. Доколкото ми е известно, на датската граница тогава никой не е искал от прабаба ми да свали този пръстен от ръката си. Но след като разбрах какво сте намислили, реших да Ви го изпратя".

Мьорк качил писмото си и снимка на пръстена в социалната мрежа Фейсбук, където за броени минути се стигнало до разгорещена дискусия. "Що за глупаво писмо! През 1860 година преселниците в Дания не са получавали по един калпак пари, безплатно образование и здравно обслужване. Трябвало е сами да си търсят работа и препитание. Примерът е крайно неподходящ", гласи един от коментарите под постинга. А друг потребител пише: "Срамно е, че мигрантите и бежанците трябва да предават всичките си пари и ценни вещи, които притежават. Това напомня за грабежа на евреите, извършен навремето от нацистите. Нима Дания е тръгнала по този път?".

Пладнешки грабеж?

Мярката, която цели да откаже мигрантите да кандидатстват за убежище в Дания, ще бъде подложена на гласуване днес (вторник) в парламента в Копенхаген. И въпреки лавината от критики, министър Стьойберг, смятана за един от хардлайнерите по бежанския въпрос, остава непреклонна. Във Фейсбук тя написа следното:

"Имам сведения, че някои чужди медии критикуват остро предложението ни да конфискуваме пари и ценности, за да намалим разходите по издръжката на бежанците. Тези критики са обаче безпочвени, тъй като законите в Дания постановяват, че хора, които живеят от помощи, но притежават ценности за над 10 хиляди датски крони (1 340 евро), могат да бъдат принудени да ги продадат. Ако искат да бъдат подпомагани от държавата, мигрантите ще трябва да се разделят с това си богатство. Освен това в Дания важи принципът, че държавата помага само на онези хора, които не могат сами да се грижат за себе си. Това важи за всички - както за хората, които живеят в Дания, така и за тези, които сега пристигат в страната."

Острата обществена реакция принуди властите да посмекчат малко първоначалното си предложение, което предвиждаше да се конфискуват всички пари и ценни вещи, надхвърлящи сумата от 3 хиляди датски крони. В крайна сметка за обсъждане в парламента беше внесен вариантът за конфискуване на пари и ценни предмети, чиято стойност надхвърля 10 хиляди крони. Изключение правят само предмети със сантиментална стойност - брачни халки, например.

"Това е хуманитарна катастрофа"

Междувременно датският външен министър Кристиан Йенсен беше изслушан в Женева от Службата по правата на човека към ООН. От Върховния комисариат на ООН за бежанците изразиха загриженост, че новият закон може да разпали ксенофобията, а от "Амнести Интернешънъл" го определиха като "дискриминационно отношение" към хора, травматизирани от войната.

Конфискацията на пари и вещи е част от по-голям пакет с мерки на дясноцентристкото правителство в Копенхаген, което очевидно има за цел да ограничи притока на бежанци към Дания. Така например новият закон ще увеличи от една на три години срока за събиране на разделени семейства. А това означава, че хора, получили убежище в Дания, в бъдеще ще трябва да чакат цели три години, преди семействата им да имат право да се присъединят към тях. Според експерти, това представлява нарушение на Европейската конвенция за правата на човека, а датският "Червен кръст" заговори за "хуманитарна катастрофа".