Донецк иска тишина

Февруарският ден в Донецк е необичаен. Слъцето блести, температурите са като през септември. И най-важното - в града е необичайно тихо. Няма артилерийски обстрел, не се чуват взривове на гранати. "Днес ме събуди птичият хор под прозореца. Беше толкова необичайно", разказва на съседите си една жена. Родители и деца изпълват детските площадки и паркове. Изглежда, че всичките останали в града жители са напуснали жилищата си, убежищата и мазетата и се излезли на улицата. "Я, имало още хора! А вчера в нашия район нямаше жива душа", не скрива радостта си Светлана.

Провокациите подкопават надеждите

След приемането на споразумението от Минск Донецк с нетърпение очакваше 15 февруари. Но всеки нов ден, който трябваше да приближи гражданите към мира, подкопаваше надеждите им. Информационните агенции съобщаваха за нови жертви, за ожесточени сражения, за убити деца. На 14 февруари центърът на Донецк беше подложен на мощен обстрел. Случайно или не, един от снарядите се взриви на 100 метра от мястото, където лидерът на Донецката народна република трябваше да даде пресконференция. Някои заговориха за покушение на диверсантски групи срещу Захарченко. Самият той не пострада от взрива, но трима души бяха убити и други 12 бяха ранени.

И както обичайно се случва след всяка трагедия, двете страни в конфликта започнаха взаимно да се обвиняват за нападението. Изглеждаше, че смъртоносната спирала на насилието няма да спре. Също както и канонадата в града, която в полунощ се превърна в ожесточен огън. "Стрелбата не преставаше. И изведнъж пет минути преди полунощ всичко утихна", разказва една жителка на Киевския район на Донецк в разговор с Дойче веле. Тя обаче не бърза да се радва на прекратяването на огъня. "Някакви призрачни диверсантски групи стрелят срещу мирни граждани в центъра на града. Как е възможна такава подлост? Дали някога ще узнаем истината кой извършва такива жестокости? - пита една жена. Освен това тя смята, че примирието няма да продължи дълго. Както и предишното.

Живот ден за ден

"Предприятията не работят. Всички офиси за затворени, няма работа, пари-също. Целият град е разрушен. Затова е рано да правим планове. Засега живеем ден за ден. Няма никаква гаранция, че войната няма да се завърне отново", казва жената. ОССЕ трябва да контролира спазването на примирието. В този процес активно се включват и потребителите на социалните мрежи. "Само от 20 минути е тихо, а хората вече се щастливи. Нас няма да ни разберат в Киев", пише във Фейсбук един юзър от Донецк. Дори и децата следят за спазването на договореностите от Минск. "Десетгодишният ми син дойде при мен и ме попита: Мамо, днес е 15-и февруари. Кога ще се върнем в Донецк? Аз вече си приготвих багажа", разказва една жена, избягала от войната в Запорожието.

Ще има ли завръщане у дома?

"След като се появиха първите съобщения за минските договорености, първата спонтанна реакция е да се приготвиш за връщане у дома", казва блогърката Наталия Казеннова. Тя е напуснала Донецк на 13 юли миналата година и понастоящем живее в Лвов, където е основала неправителствена организация "Изтокът и Западът - заедно". Организацията помага на преселниците да се адаптират към новите условия. Хората, преживели бомбардировките, сраженията и смъртта на роднини и приятели, едва ли ще намерят бързо сили в себе си да се завърнат по домовете си. Те ще се завърнат някога, но не толкова бързо. Защото перспективите засега са мрачни, твърди Наталия Казеннова. "Аз искам да се върна в същия Донецк, който напуснах през юли миналата година. Знам какво става там в момента. Разговарях с хора и видях снимки на разрушенията. Но не мога да го усетя. Затова храня илюзията, че ще се върна, а там всичко ще бъде както в деня, когато напуснах Донецк. Градът ще бъде съвременен, динамичен, с красивите алеи с рози и идеалната маркировка по улиците. Лесно е физически да напуснеш Донбас. Но в мислите и в сърцето си е много трудно да избягаш от него", заключава Наталия Казеннова.