В политфризера

“След замразяването на Михов, вледениха Парамов. Назначеният само преди няколко дни съветник на премиера Бойко Борисов подаде оставка.” Из новините на сайта “Всеки ден”

По време на приключилото си първо двудневно посещение в съседна Турция премиерът Борисов, удивен от организацията на движението в многомилионния мегаполис, покани заместник валията и главния архитект на Истанбул да дойдат в София и да посъветват столичните си колеги как да се справят с трафика и задръстванията.

Ако недай си боже поканените на мига пристигнат тук, на главата им ще се стовари и проблемът с почистването на снега, защото всяка зима, при всеки предвидим и закономерен снеговалеж ние сме направо застинали от изненада пред бялото му чудо. Вероятно ни е втръснало това клише, още по-вероятно е замразило мозъците ни, та да не можем да се справим логично и организационно с най-простата и първа работа.

Модата на политфризера

Замразяването май излезе на мода, нещо като правителствена политика, която възторженият електорат следва. Пръв бе замразен българо-сингапурският професор и трети вицепремиер Илиян Михов, човек симпатичен, образован и разумен, както се видя и чу от многобройните му изявления в медиите. Втори във политическия фризер е поставен друг икономист, Кольо Парамов. И тук застиваме в изненадата кой ще е третият?

Честно казано, сезонът е подходящ за всякакъв вид замразяване и дори замръзване. Даже професионални ски учители и алпинисти незнайно защо го практикуват в планината. И току виж, всички ставаме адепти и следовници на инициативата и спираме да функционираме до лятото - тогава отборът на Борисов вече ще ни е уредил с излизане от кризата, пък и снегът ще е изринат, а може дори и да се е стопил, гръцката блокада ще се е вдигнала и с турците все така ще сме на малки имена и без партии-посредници, дори левият проект на Дончева ще е напъпил.

Генно-модифицирани откакто се помним

Звучи като тъпа утопия, но не е. Ние вече сме генно-модифицирани веднъж от успешния и вгледан в светлото бъдеще 45-годишен комунизъм, и втори път от двайсетгодишния преход, по време на който се изредиха да ни управляват какви ли не избрани от нас еманации на националната посредственост.

Тъй че няма да ни е за сефте застиването във възторзи, апатии, икономически ступори, здравни реформи, масови и касови приватизации, безхаберни образователни и културни произволи. И винаги идва мигът на събуждането и размърдването, на доловимия знак, че сме оцелели и готови да изтърпим поредния експеримент.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев