В Северен Кипър в неделя ще са изборите за нов президент на мястото на Рауф Денкташ

От политическата сцена си отива един човек-паметник. Денкташ, възпълничкият президент на международно непризнатата “Турска република Северен Кипър” по време на 40-годишния си стаж в политиката надживя половин дузина генерални секретари на ООН, опитвали се по време на мандатите си да се справят с проблемите на остров Кипър. Рауф Денкташ бе и остава крайно упорит политик. Той е над 80-годишен и би предпочел всичко да остане, както си е. Той винаги се е гордял с малката си островна държава – непризната от никого, наказвана от света с ембарго след ембарго, но създадена от него самия с помощта на Анкара и защитавана, пак от него, срещу всички опити за обединение с южната част.

“Щов съм казвал “не” и поради това изглеждам инат, то това е за мен, пак повтарям, висока чест! Историята ще ме оправдае!”

- заявява Рауф Денкташ.

Ала бурната река, насред която така дълго на всякакви въртопи устояваше политическата скала Денкташ, незабелязано промени течението си. Големият брат – Турция – подкрепяла го в продължение на 4 десетилетия с пари, войски и заселници, извърши преди две години завой на 180 градуса. Откакто Анкара с всички сили се устреми към Европа, разделеният Кипър се превърна в досадна пречка. Никой не го изрича на глас, но старият политик долавя нещата:

“Не, не съм ядосан на никого. Но съм тъжен, защото виждам, накъде води това, след като Турция и кипърските турци вече не бранят тази държава, за която сме платили с толкова много жертви”.

Етническите размирици през 60-те години, изстъпленията на фанатизирани кипърски гърци срещу турското малцинство са оставили отпечатъка си върху него и до ден днешен са определящи за убеждението му, че между всеки грък и всеки турчин трябва да има заграждение от бодлива тел. Старият Денкташ обаче отдавна вече се е превърнал в маргинална личност на реалния политически живот в Кипър. Не саму турците от Турция, а и кипърските турци се стремят към Европа. А щом този стремеж може да бъде удовлетворен само след обединение с гърците на острова, тогава то ще се извърши. Референдумът в Кипър миналата година завърши с вот срещу Денкташ: две трети от кипърските турци са за обединението, което в крайна сметка се провали заради гърците.

Новият вятър, завял в турската северна част на острова обаче изтласка на преден план човека, който отдавна вече говори за бъдещето на Кипър в Европа. Социалдемократът Мехмет Али Талат започна да печели избори след избори. Вече стана премиер, а с аргументацията си в полза на ЕС сега се е устремил и към президентството.

“Ние, кипърските турци, доказахме най-късно с деня, в който казахме “да” на обединението – точно така, от този ден! – доказахме, че сме европейци!”

Като президент Талат ще бъде и човекът, който ще води преговорите с гръцката част на Кипър, когато кипърските гърци проявят готовност за нови преговори. И точно тук се крие проблемът: кипърско-гръцкият президент Тасос Пападопулос изобщо не иска обединението. Във всеки случай не при условията на плана, предложен от генералния секретар на ООН Кофи Анан.

Без натиско отказван отвън, смята Талат, обединението ще е:

“Трудно, много трудно! Но Пападопулос не решава сам. Разрешение ще е възможно, когато останалият свят вдигне изолацията над нас и по този начин окаже натиск върху Пападопулос”.

Само че освен дружелюбни думи, идващи иззад граница, досега Талат не е получил нищо повече по въпроса.