В Щутгарт бе проведен специализиран семинар на тема “Може ли Босна бъде образец за интеграцията на исляма в Европа?”

Интеграцията им в обществото е предизвикателство, от справянето с което зависи социалния мир в страната. Може ли досегашният опит с босненския ислям да бъде модел за търсенето на отговори? В академията на Епархия Ротенбург-Щутгарт на 16-ти и 17-ти септември се събраха 100 специалисти по богословие, наука и политология, за да обсъдят заедно тази тема. Ето обобщение от Зоран Арбутина:

Макар и мигрантите от мюсюлмански страни да пристигат в Европа вече от десетилетия насам, те попаднаха във фокуса на вниманието на западната общественост едва през последните години. Не на последно място заради атентатите от 11 септември 2001 г. След тях започна борбата срещу тероризма и в тази връзка често можеха да се чуят изказвания за “ислямска опасност”. От друга страна обаче започна да нараства и убеждението, че ислямът вече се е превърнал в част от европейската действителност и трябва да се интегрира в обществото, където преобладава християнството. По този начин започна търсенето на “европейския ислям”.

В Босна и Херцеговина ислямът присъства от столетия, от вмремената на осмаското владичествмо. Ала в по-скоро умерена форма. Освен това страната разполага с по-дълготраен опит по отношения на живота в мултирелигиозно общество, обяснява проф. Томас Бремер от Екуменическия институт на университета в Мюнстер:

“Особеностите на босненския ислям се крият в това, че има дългогодишен опит в съжителството с християните. Босненските мюсюлмани са живяли векове наред заедно с католици, православни, а също така и с евреи, а и в последвалата югославска ера след 1918 г. развиват еддно специфично начало, открито за диалога с други религиозни общности. Те винаги са имали и силното съзнание, че трябва да развият ислям, който да подхожда на европейските норми и ценности”.

Тази традиция дава отражение и в наши дни. Върховният представител на босненските мюсюлмани, великомюфтията на Сараево Рейс-ул-Улема Мустафа ефенди Черич, неотдавна заяви: “Моят султан не е на изток, моят султан е в Брюксел”. Посланието на босненските мюсюлмани гласи: “Ние сме европейци”, казва Мунир Ходжич, имамът на босненската общност във Франкфурт на Майн:

“Ние не сме ориентирани към Изтока, както си мислят мнозина, нашата перспектива е към Запада. Бъдещето ни е в европейските интеграционни процеси, искаме да сме равноправна част от ЕС. Ние сме част от Европа, родени сме тук и никой не може да ни пресади другаде. Ние сме тук!”

Това е важен аргумент в дискусията по въпроса, дали ислямът изобщо има място в Европа, смята Лале Акгюн, пълномощничка по интеграцията на фракцията на социалдемократите в Бундестага:

“Всички онези хора, които казват, че Европа и ислямът са несъвместими, изпадат в абсурдно положение дори само заради обстоятелството, че насред Европа живеят мюсюлмани, при това напълно безпроблемно със съседите си. Това е също така един добър модел”.

След многобройните терористични нападения в името на исляма, често между мюсюлманите като цяло бе поставян знак на равенство с екстремисти. За да се противодейства на подобни настроения, босненският опит с исляма представлява привлекателна алтернатива, убеден е професор Томас Бремер:

“Феномените, известни като фундаментализъм или ислямизъм, всъщност не ги е имало в Босна, или когато ги е имало, то тогава съвсем, съвсем спорадично. Босненският ислям е в много по-голяма степен символ на откритостта и способността за диалог”.

Една от особеностите на исляма в Босна е и единната му организация. Начело на тази ислямска общност е Рейс-ил-Улема като изборен и всепризнат върховен мюфтия.

Ахмет Алибасич, професор във факултета по ислямски науки в Сараево и директор на сараевския Институт за проучване на религиите е убеден, че този опит също може да се окаже много важен за Европа:

“Смятам, че концепцията на босненската ислямска общност като единна организация за всички вюсюлмани в дадена страна, която организация е партньор на местните власти, но е независима от тях, а това й осигурява доверие. Тогава местните мюсюлмани няма да се ориентират към наднационалните религиозни авторитети от Йемен или от някъде другаде, които да им правят предписания, от които да нямат никаква полза в контекста на запада”.

Тези идеи са много интересни и за германските власти. Макар и босненският модел на исляма да се е породил в исторически контекст и поради тона да е непреносим в непроменен вид другаде. Ето каква казва в тази връзка Маркус Кербер, началник управление във Федералното м-во на вътрешните работи, отговарящо и за диалога между вероизповеданията:

“И босненците също нямат готов за износ модел, но те разполагат с богат опит, как ислямът може да бъде живян от вярващите мюсюлмани в европейски аспект. Това със сигурност е нещо, което трябва да продължим да анализираме задълбочено и също така разгледаме и въпроса, дали тази живяна в Босна практика не може да бъде и образец за живеещите в Германия, във Франция, Италия и в други европейски страни мюсюлмани”.

Основа за успешната интеграция обаче винаги са на първо място езиковите познания. Дори живеещите и проповядващите в Германия имами от различни страни по правило не могат да общуват помежду си, тъй като повечето от тях не владеят немски език. Босненските имами, които не спират да внушават на своите вярващи: “Интегрирайте се”, са започнали вече от години насам религиозно обучение за децата на немски език. Междуврменно съвместно с германските власти се работи по един проект, обяснява Ферид Кугич, имам на босненската общност в Щутгарт:

“Става дума за обучаването на имами, които са родени тук, в Германия и са ходили тук на училище. Целта е, те да следват тук, в това число и известно време на следването им да протича в Сараево. Значи не е важно, дали някой е арабин, или афганистанец или бошняк. Важното е, че обучението и цялата комуникация е на немски език. Така от всички тези националности може да се създаде един т.н. “германски ислям”.