Вампири, убури, лампири и кудлаци

Причудливата археологическа находка била направена преди няколко дни в близост до Музея на открито в Модра. Според директора на Моравския музей в Ухерске Мирослав Васкович чешките археолози се натъкнали съвсем случайно на гроба на предполагаемия вампир, докато работници поставяли електрически кабел в един ров. Гробът се намирал само на един метър под земята.

Само средновековни суеверия?

Всъщност вампирът, на който се натъкнали археолозите, не представлявал скелет на чудовище, смукало кръвта на хората през Средновековието, а човек с физически недъг. Според специалистите през Средновековието вампири са били наричани хората, които са се различавали от останалите заради анатомичните си дефекти - било то с деформирано лице, с по-голям череп или с гърбица.

В онази епоха хората са се страхували от тези човешки създания и са били дълбоко убедени, че те са опасни и могат да предизвикат голямо нещастие. Затова, след смъртта им, са правили всичко възможно, за да предотварят евентуалното им завръщане от отвъдното.

В черепа на скелета, намерен до Модра, е забит огромен камък, което кара археолозите да мислят, че навремето хората са искали да се подсигурят, че т. нар. вампир няма да се завърне при живите. Всъщност скелетът е на дете с ръст от около 1,30 м., което е било натикано в гроб с ширина от 30 см.

През 50-те години на 20-ти век археолози са открили 36 гроба на същото място, на което преди броени дни чешките учени са се натъкнали на "детето-вампир". Скелетите на голяма част от тях са били обвързани с въжета, а главите им - размазани.

Възникването на една легенда

Всъщност вампирите са просто легенда, която е плод на човешкото суеверие, разпространена чрез киното и литературата. През 16-ти век изразът вампирство се е разпространил из Европа, а от 17-ти век нататък и по дрегите континети.

През 18-ти век печатните издания са обърнали сериозно внимание на темата и така са се зародили различин легенди за вампирите, въпреки апогея на философския рационализъм. И ето, че от 19-ти век нататък в литературата се появяват нощните вампири, които са напускали ковчезите си, за да атакуват живите или пък да посетят любимата си.

Историците и специалистите по тази тема са на мнение, че в научните основи на мита за вампира е залегнала болест на кръвта, наречена порфирия, за която се е знае много малко, освен че от нея са страдали известни личности като Ван Гог или дъщерята на Изабел Алиенде.

Страховете оцеляват и до днес

Изглежда фактът, че когато в миналото някои хора са пиели животинска, а дори и човешка кръв, заблуждавайки се, че така ще се запазят вечно млади и здрави, е допринесъл за продължаването на легендите. Друг фактор в полза на мита за вампирите е хематоманията - психическо отклонение, страдащите от което са убедени, че консумацията на човешка кръв е жизненоважна. В САЩ около 50 000 души страдат от това заболяване.

В страните от Средна и Източна Европа вампирите са наричани по различен начин. В Босна и Херцеговина, според легендата, т. нар. "лампири" могат да бъдат унищожени само чрез цялостно изгаряне. В България вампирите излизат на всеки 40 дни от гробовете си, за да се хранят с кръв и секрети. В Румъния т. нар "носферату", който е жаден за кръв, е постоянно в търсене на сексуални контакти с живите. Чеченците наричат вампирите "убура", а в Словакия "кудлаците" се появявали по време на чума, жесток глад или голямо нещастие.