Велик сте, господин премиер!

Уважаеми господин министър-председател Камерън,

Най-сърдечно искам да Ви благодаря! Вашето "не", с което отрязахте плана за спасяването на ЕС, може наистина сега и в бъдеще да Ви причини доста неприятности, но за мен като голяма почитателка на Великобритания това беше истинско освобождение.

Твърде дълго Вие бяхте принудени да се подчинявате на брюкселския диктат за размера на краставиците и нормативите за детските книги, твърде дълго трябваше да търпите норми и договори, които са недостойни за една бивша велика сила като Вашата.

Хладнокръвие по британски

Навремето имах щастието да живея във Великобритания при управлението на Желязната лейди и много добре си спомням колко бях впечатлена от хладнокръвието, с което тя разцепи страната и смаза работничеството. На нея също й беше безразлично какво мислят за нея в чужбина, важното беше да получи одобрението на богатите слоеве и да лиши от достойнство цяла прослойка от населението.

Ето Ви сега и Вас, господин Камерън! Вие също обичате ясните думи, и така казахте сбогом на европейския фолклорен мишмаш, където се правят, че обичат да играят с калпазани като гърците, португалците, италианците или испанците. Вие казахте просто "не" и тласнахте страната си отново натам, където най-добре умее да разгръща чара си - в изолацията.

И наистина, през последните 20 години от тази изолация бе останало много малко. Вашите красиви, екстравагантни традиции бяха зле притиснати от глобалния прилив, овесената каша отстъпи на кроасана, хората направиха от Вашата красива столица един вид Дисни-парк под ръководството на "МакДоналдс". Единствено парите, лирата, продължава да напомня на чужденеца, че е гост на една страна, чиято идентичност дълго време се крепеше на традициите.

Но ето, че сега Вие като истински супермен спряхте едва ли не с голи ръце това неблагоприятно развитие. "Не", казахте Вие, с което ми причинихте такава радост. Защото сега Великобритания може би отново ще стане това, което беше преди - една ексцентрична страна.

Победа за овесените ядки!

Представям си, че сега вече ще загърбите окончателно цялата евро-бъркотия и ще възстановите островното си самочувствие. Ангела Меркел ще се появява по-често в нацистка униформа в островните вестници, телевизията ще започне отново усиленото излъчване на филми за Втората световна война, а вместо да пътуват на "континента", англичаните (след като отново се завърнат към сутрешната си закуска от рядка, водниста кашица) ще преоткрият колко красива е родината им!

Огромна радост туй за нас е, ценителите на Вашето чудато кралство, което беше на път да изгуби идентичността си под баданарката на глобализма. С удоволствие ще се качваме отново на кораба през Ламанша - тунелът ще бъде затворен поради липса на търсене - и ще пристигаме на Вашия остров, чиито граждани отново ще се гордеят с империята. И кому ще дължим всичко това? На Вас, господин министър-председател Камерън! Сигурна съм, че ще получите признание - ще кръстят, надявам се, една роза или някоя улица на Ваше име.