(Велико)Албанската мечта

Всяка година, когато в края на ноември албанците в Сърбия, Черна гора и Македония отбелязват Деня на албанското знаме, сърби, черногорци, македонци и гърци скърцат нервно със зъби. И всеки път мнозинството от населението на Балканите със славянски и православни корени възприема това като злостна демонстрация на сила. Защото националният празник на Албания се е превърнал в символ за националното единство на общо 6 милиона албанци, пръснати из целия Балкански полуостров.

В края на ноември се навършиха 100 години от обявяването на независимост от Албания. И албанците в Албания и съседните страни отпразнуваха събитието подобаващо - червеният албански флаг с черния орел се развяваше както в Албания и Косово, така и в Западна Македония и столицата Скопие, в Южна Сърбия и Източна Черна гора.

28 ноември е най-важната дата в албанския календар. На този ден през далечната 1443 година за първи път е развято албанското знаме. По този повод на същата дата 1912 г. в албанския град Вльора е провъзгласена независимостта на Албания. Това се случва след напълно безуспешните опити на т.нар. Лига от Призрен, основана през 1878 г., да убеди Берлинския конгрес да даде широка автономия на населените предимно с албанци райони на Балканите.

След двете Балкански войни от 1912 и 1913 г. и мирната конференция в края на Първата световна война повече от половината от населените с албанци райони остават извън територията на Албания.

За какво жадува албанската душа?

Послучай годишнината от независимостта албанският премиер Сали Бериша изпрати недвусмислено послание към албанците във всички страни: "Всички албанци, желаещи албанско гражданство, ще го получат, независимо от това къде живеят", обеща им Бериша. А според германския Тагесцайтунг правителството в Тирана вече подготвяло съответния закон за това.

Успешната формула срещу "албанофобията" е обединението на всички албанци, гласеше друго от посланията от 28 ноември. То беше посрещнато с бурни възгласи в населените с албанци райони от Превеза до Прешево и от Скопие до Подгорица; и със свити сърца в Атина, Скопие и Белград. За разлика от мнозина в Македония и Сърбия, независимият хърватски политолог Зарко Пуховски смята, че призивите за "Велика Албания" са сръбски пропаганден трик. Албания, твърди той, се намира в процес на европейска интеграция, в който никак не пасва проектът за Велика Албания. Неслучайно Брюксел и Вашингтон заявяват в прав текст, че границите на Балканите вече са прокарани и не подлежат на корекции.

В надпревара с времето

Помирителният процес на Балканите представлява съревнование с времето. На фона на задълбочаващите се социално-икономически проблеми в страните от региона раните от войните не бързат да зарастват. А едновременно със загубата на доверие в ЕС се топят и надеждите на хората за по-добър живот. Безработицата в страните с големи албански общности се движи между 30 и 50 процента с тенденция към нарастване. Албанците са най-младият европейски народ, а младите хора са нетърпеливи.

С разпада на бивша Югославия много сърби, така както преди това и албанците, се оказаха пръснати в различни страни. Великосръбският проект гласеше: всички сърби - в една държава. Така започнаха войните за територии и национален суверенитет. Накрая (1999 г.) Сърбия се оказа във война с НАТО с краен резултат от тази авантюра на Белград: една Хърватия без сърби; едно почти етнически изчистено от сърби Косово, което дори успя да се откъсне от хватката на Белград; и за успокоение на сръбските националисти - една сръбска административна област в Босна с елементи на държавност.

Оптимистите биха казали: довиждане в Европа! А песимистите биха отвърнали: без граници на Балканите се живееше и в бивша Югославия, преди убитите и прокудените в страните от региона до отворят още по-дълбока рана в съзнанието на хората.

АГ, ДПА, ТАЦ; Редактор: Е. Лилов