Велосипедът в Германия: правила, забрани, проблеми

Планинско колело, шосейка, фет-байк, триколки, колело с детско столче, товарен велосипед, велосипед с детска количка, легнал велосипед (лежипед), велосипед с електрически мотор, сгъваемо колело и т.н. Разнообразието от велосипеди по бонските улици е забележително. Същото се отнася и до колоездачите, които са от всякакви възрастови групи и обществени прослойки: от чиновници в строги костюми, през спортно облечени студенти, до пъргави пенсионери.

Германците безспорно са по-известни със страстта си към автомобилите, но общността на велосипедистите постоянно се разраства. Големите задръствания по улиците на градовете също допринасят за това. Само бонските шофьори прекарват годишно по 104 часа в задръствания, а всички германски шофьори през 2018 година са прекарали около 460 000 часа в задръствания.

Колелото очевидно е отлична алтернатива, но велосипедистите се чувстват пренебрегнати: оплакват се от лоши условия, тесни или липсващи велоалеи, неправилно паркирани автомобили. Това показват резултатите от допитването. Повечето анкетирани дори са на мнение, че условията за каране на велосипед се влошават.

74% от германците ползват велосипед в ежедневието си

В началото на моста „Кенеди" в Бон се издига черно електронно табло с голям циферблат. То отброява колко колоездачи са преминали по моста: циферблатът показва статистиката за деня, а в края на годината се вижда и окончателният им брой. От това табло си личи нещо, което е видимо и с просто око: броят на колоездачите в града е огромен. Общо за 2018 година, по моста са преминали 2 591 908 велосипедисти, а средно на седмица броят им е 39 282. Което означава: хиляди автомобили по-малко.

Развитата велосипедна култура в Германия е известен факт, но тя има и своите исторически корени. Карл фон Драйс, изобретателят на първия велосипед, е роден в Карлсруе. До 50-те години на 20-ти век колелото доминира в облика на градската среда. По данни на Общогерманския велосипеден клуб, днес 74% от германците използват колело в ежедневието си. За разлика от България, където велосипедът се ползва предимно за развлечение и спорт, голяма част от германците го използват като заместител на колата, включително и за да ходят на работа с него.

Условията за това в повечето случаи са благоприятни: има ясно обозначени велосипедни алеи, стриктни правила за безопасността, вело-светофари, безброй стоянки за колелета и относително висока толерантност към велосипедистите от страна на останалите участници в движението. Уви, все още има какво да се желае. Две трети от анкетираните биха искали, но не смеят да карат колело в града – най-вече, защото велоалеите в много случаи не са достатъчно добре обособени от улицата и не са обезопасени.

Кой ли би желал да кара детето си с велосипед до детската градина, ако само на сантиметри до него префучават джипове, СУВ-ове, автобуси или други тежкотоварни превозни средства? Общоприетото правило е тези МПС да спазват дистанция от 1,5 метра спрямо велосипедистите, но дали всички шофьори знаят и спазват това? В големите градове цели 81% от хората се боят да пускат децата си с колело на училище. А един от автомобилните клубове в Германия обобщава проблема със сатиричен плакат: „Родители карат децата си до училище, за да не бъдат прегазени тези деца от други родители, които карат децата си на училище“.

Най-тревожното е, че се увеличава и броят на загиналите в катастрофи велосипедисти. Статистиката сочи 15% повече смъртни случай през 2018 в сравнение с предходната година. На всеки 23 часа загива по един велосипедист, а на всеки 37 минути статистиката отчита тежко ранен колоездач в пътен инцидент.

Борба за права

Във всички по-големи германски градове съществуват инициативи за подобряване на условията за велосипедисти. В градовете гъстотата на велосипедното движение е най-висока, включително и поради това, че наемите за жилищата са високи и особено младите хора не винаги могат да си позволят автомобили. Ето защо милиони избират колелото.

Съответно нараства и натискът върху политиката. В Северен Рейн-Вестфалия върви подписка за разширяване на велосипедната пътна мрежа. Организаторите настояват за повече инфраструктура и по-голям сигурност по пътищата, като по техни изчисления това би повишило дела на велосипедния транспорт в областта от 8 на 25 процента. Впрочем, с подобни инициативи са извоювани и всички сегашни, немалки права на велосипедистите, което обикновено е предизвиквало яростна съпротива от страна на шофьорите. Например: правото на велосипедистите да карат в бус-лентата.

С други думи: карането на колело е здравословно, екологично и икономично, а придвижването с велосипед в градовете често пъти е по-бързо, отколкото с кола. В същото време велосипедистите живеят опасен живот, защото не са достатъчно защитени нито от капризите на времето, нито от останалите участници в движението.