"Вече виждаме децата си само по Скайп"

"Тате, разбери ме, не искам да живея в тази страна" - с тези думи Нина се сбогувала с баща си, преди да се качи на автобуса за Виена. 31-годишната висшистка е една от хилядите млади сърби, които обръщат гръб на родината си. "Децата ни не издържат тук - и затова вече ги виждаме само по Скайп", казва с огорчение бащата.

Дали в Белград, София, Букурещ или Атина: историята на Нина и нейния баща се повтаря навсякъде на Балканите. Ниските заплати, високата безработица и широко разпространената шуробаджанащина подтикват все повече млади хора да напускат родните си места и да се отправят към държави като Австрия и Германия. Решение с фатални последици за родните им страни, защото почти навсякъде на Балканите трудоспособното население и бездруго намалява, пише "Зюддойче Цайтунг" и отбелязва, че няма друг регион в Европа, откъдето да емигрират толкова много млади и добре квалифицирани хора, колкото от България, Румъния, Албания, Гърция и страните от бивша Югославия.

Балканите се обезкървяват

Според експерти от Световния икономически форум в Давос, всички тези страни изпитват сериозни трудности да задържат младите таланти в родината им. По този показател Сърбия дори заема последното място сред общо 138 изследвани държави. Днес страната има население от около 7 милиона души, а броят на сърбите, живеещи в чужбина, се изчислява на близо 3,5 милиона. С тенденция към покачване - през 2014 от страната са се изселили 58 000 сърби - двойно повече, отколкото през 2007.

Според автора на статията в "Зюддойче Цайтунг", това се дължи главно на високата безработица сред младите хора. Явление, което не засяга единствено Сърбия: всеки четвърти младеж в Хърватия е без работа, а в Гърция и Македония - дори всеки втори. Местните пазари на труда често са доста негъвкави и дават шансове предимно на по-възрастните - най-вече в държавната администрация. "Зюддойче Цайтунг" цитира данни за Сърбия, от които излиза, че от двата милиона души, които официално имат работа, половин милион са заети в държавната администрация, а други 300 000 - в държавни фирми. Нови, но непривлекателни работни места, се предлагат единствено в търговията и в сферата на услугите, уточнява изданието и отбелязва, че докато в Белград моловете растат като гъби след дъжд, много други сръбски градове буквално западат.

В Смедеревска паланка например, на 80 километра от Белград, преди е имало поне седем големи фабрики. Днес е останала само една - фабриката за железопътни вагони „Гоша“, където работят едва 350 души - в пъти по-малко, отколкото преди години. Тази пролет фабриката попадна в центъра на медийното внимание, след като един от работниците посегна на живота си от отчаяние - тъй като не получавал редовно заплата, мъжът вече не можел да осигури прехраната на семейството си. Милан Вуйчич, който работи във фабриката от три десетилетия, ни разказва, че от години не е получавал пълна заплата - нищо, че месечното му възнаграждение е едва 200 евро. Децата му също припечелват твърде малко - макар че имат висше образование, дъщеря му и синът му са принудени да работят като продавачи - тя в пекарна, а той в магазин за електроуреди. "Нищо чудно, че младите хора се махат", казва Вуйчич.

Причините

Пътят на Запад е най-лесен за медицински сестри, болногледачи или лекари от трите страни-членки на ЕС България, Румъния и Гърция. В Германия те заемат многото вакантни места в болниците и в старческите домове, пише по-нататък "Зюддойче Цайтунг" и уточнява, че германското правителство междувременно е сключило съответни споразумения и със Сърбия и Босна. Всяка година от Сърбия към Германия потеглят хиляди медици. Причините за това са повече от ясни: според медицинската сестра Ранка Йешич, цитирана в статията, в Сърбия хората с нейната професия получават средно по 284 евро на месец, докато в Германия изкарват близо 2000 евро, плюс добавките за нощен труд и за работа в неделя.

Друг фактор, който засилва отлива на млади хора от региона, е широко разпространената шуробаджанащина, се казва още в статията. Международният валутен фонд установи неотдавна в свое изследване наличието на "сериозна негативна връзка" между качеството на държавното управление и емиграцията: борбата срещу корупцията, устойчивостта на правовата държава и други белези за добро управление са в Югоизточна Европа много по-слабо развити, отколкото например в Централна Европа или в балтийските страни. Съответно много по-силна е емиграцията от този регион на Европа, се казва в цитираното изследване.