Мнозина смятат присъединяването на Турция към ЕС за провалило се начинание. Сега и двамата претенденти за канцлерския пост в Германия обявиха, че са за прекратяване на присъединителните преговори с Анкара. Ерозията на правовата държава в Турция през последната година след неуспешния опит за преврат доведе първо при германските социалдемократи до промяна на курса.
През април външният министър Зигмар Габриел беше изразил надежда, че Турция може да остане кандидат за членство в ЕС. Но след масираните атаки на Анкара той се отказа да брани европейската перспектива пред Турция. Социалдемократическият кандидат за канцлерския пост Мартин Шулц, който беше горещ привърженик на присъединяването на Турция към ЕС, също ревизира позицията си. По време на телевизионния дуел с канцлерката Меркел, той категорично настоя за прекратяване на преговорите с непокорния президент Ердоган. След известно колебание канцлерката заяви същото. Така тя за първи път изрече нещо, което от месеци насам е очевидно - че не може да има никакво присъединяване на Турция.
Краят се вижда
Решението за това трябва да бъде взето от ЕС, където идеята за прекратяване на преговорите с Анкара също има много поддръжници. Още през юли, при последната среща на турския външен министър Мевлют Чавушоглу с върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика Федерика Могерини в Брюксел, стана ясно, че преговорите не могат да бъдат продължени.
Миналата седмица председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че Турция се отдалечава с гигантски крачки от Европа, предупреждавайки същевременно, че Ердоган ще изопачи нещата и ще обвини ЕС за провала на преговорите. Ясно е, че така Турция никога няма да стане член на ЕС, допълни Юнкер.
Теоретично още в края на седмицата - на срещата на външните министри или най-късно на срещата на върха в края на октомври - Съветът на министрите може да вземе решението, което вече не може да бъде избегнато: след 12 години на преговори ЕС отново затръшва вратата пред Турция. Това пък ще даде възможност за цялостно спиране на финансовите помощи за Турция, целящи да я подготвят за предстоящото членство. Досега това не беше възможно по юридически причини. От 2013 година ЕС е изплатил на Анкара само малка част от това, което при други обстоятелства можеше да бъде много повече.
12 безплодни години
Едва ли обаче някой ще се изненада, че се стигна дотук. Турция така и не изпълни критериите за членство, заложени в европейските договори. Няма и никакви изгледи да ги изпълни в обозримо време. Превръщането на турската държава в автокрация, което беше решено на референдум през април, прави невъзможно присъединяването на страната към общността на европейските демокрации. Това потвърждават и всички доклади - заключенията на Съвета на Европа и редовните доклади на ЕК за "напредъка" на Турция. Прекратяването на преговорите, което е нещо ново за общността, всъщност ще бъде само една формалност - на практика преговорите с Турция са замразени още от месец декември м.г., когато Съветът на министрите реши, че повече преговорни глави няма да се отварят.
Но и водените през последните 12 години преговори не доведоха до никакъв резултат. Нито една от главите, по които се преговаряше, не беше затворена успешно, тъй като Турция упорито отказваше да признае Кипър, чиято северна част е окупирала. Само този факт показва, че Турция никога не е искала сериозно да се присъедини към ЕС.
Разочаровани надежди
През 2005 година (най-вече правителствените ръководители-социалдемократи) бяха изпълнени с надежда, че ЕС би могъл да приеме в редиците си проевропейския тогава турски премиер Реджеп Тайип Ердоган. След като през ноември същата година Ангела Меркел пое канцлерския пост, от предшественика си Герхард Шрьодер тя наследи и присъединителните преговори с Турция. В опозиция тя беше против пълноправното членство на Турция, за която партията на Меркел навремето измисли т.нар. "привилигеровано партньорство". Меркел обаче се оказа права - надеждата за истинско сближаване с Турция и била измамна, а Ердоган с времето се отдалечаваше все повече от ценностите на Общността.
Това не е краят на всичко
Дори и при прекратяване на присъединителните преговори, ЕС и Турция ще си останат тясно свързани в политическо и икономическо отношение. ЕС иска на всяка цена да продължи действието на споразумението за бежанците с Турция. Германското правителство също има нужда от запазване на диалога - най-малкото заради всички онези повече от 50 германски граждани, хвърлени в затвора.
Митническият съюз също е силен коз в ръцете на ЕС. Европейските държави и Турция искат и трябва да продължат сътрудничеството си по въпросите на сигурността, като борбата срещу ислямистките терористи, както и сътрудничеството си в НАТО. Турция обаче вече търси алтернативи, особено в политиката за сигурност. Анализаторите в Брюксел се опасяват, че Русия може да доставя на Турция не само енергия, но и оръжия, например ракетни системи. Все още Ердоган не е поставил под съмнение членството на Турция в НАТО, но отношенията му с администрацията на Тръмп са напрегнати.
Прекратяването на присъединителните преговори с Турция не означава, че ЕС ще преустанови всякакви връзки с Турция. Но е болезнен опит. Вече е пределно ясно, че Турция не може да бъде смятана за европейска държава по смисъла на член 49-и от Договора за ЕС, за да останат вратите на ЕС отворени пред нея.
Твърдият подход към Турция може да послужи за урок на другите кандидатки за членство. Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия или Косово трябва да знаят, че сближаването им с ЕС не е необратим процес.