Вече се подготвят за времето след Меркел

Ангела Меркел попадна в ситуацията на стария Конрад Аденауер и късния Хелмут Кол, най-дълго управлявалите канцлери от ХДС - съответно от 1949 до 1963 и от 1982 до 1998 година. Да, Меркел все още ръководи партията и все още не е застрашена. Защото в ХДС не обичат превратите. Но всички назовани от Меркел министри в новия кабинет (ако въобще се стигне до нова широка коалиция) са по-млади от нея, някои дори - доста по-млади. Това важи и за новия генерален секретар на партията Анегрет Крамп-Каренбауер. С други думи: ХДС гледа напред. И се развива.

Други излизат напред

Цели пет месеца след изборите за Бундестаг Меркел се опита да убеди съпартийците си да гласуват за новата широка коалиция. И успя - делегатите на партийния конгрес одобриха с голямо мнозинство коалиционното споразумение. Това може и да звучи като "Да продължим в същия дух". Но същинското послание на делегатите беше друго: "Да не продължаваме в същия дух".

Този партиен конгрес не беше "конгресът на Меркел". Да, тя държа най-дългата реч, обясняваше и разясняваше с цел да убеди съпартийците си да дадат гласа си за коалиционното споразумение. Но Анегрет Крамп-Каренбауер беше тази, която държа пламенната реч.

По време на словото си Меркел говори само за собствената партия. Не назова нито една друга политическа сила, освен "Алтернатива за Германия" - дяснопопулистката партия, която канцлерката не споменаваше почти никога по време на предизборната борба.

И след това дойде ред на делегатите, които дадоха глас на своето разочарование. Някои застанаха пред микрофона, за да заявят ясно своето "Не“ на коалиционния договор. Един толкова интензивен и силно критичен дебат е доста нетипичен за ХДС, който иначе е известен със стриктната организация на своите партийни конгреси. Говорейки за Меркел, делегатите изказваха най-вече благодарности за отминали неща. Но станеше ли дума за бъдещето на партията, за нуждата от обновление, те назоваваха - с огромно доверие в аванс - едно друго име: това на новия генерален секретар на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер. След последните избори партията си спести критичния дебат. Но ето, че сега той дойде с трясък.

ХДС с Меркел - ХДС след Меркел

Най-сърдечните аплодисменти се чуха не след речта на Меркел, а при споменаването на отиващите си министри Херман Грьое и Томас де Мезиер и при първото назоваване на Анегрет Крамп-Каренбауер и на бившия финансов министър Волфганг Шойбле. А четириминутните аплодисменти за Меркел се дължаха на простия факт, че някои от присъстващите продължаваха да ръкопляскат, макар че вече се бяха задълбочили в разговори със свои съпартийци. А някои от делегатите дори не помръднаха ръцете си след речта на Меркел.

С други думи: този партиен конгрес на ХДС беше конгрес на прехода. Конгрес, който през повечето време изглеждаше като първия след ерата Меркел.