Властолюбиви и корумпирани - военните диктатури нямат бъдеще
14 април 2019
Колелото на историята в арабския свят отново се завърта обратно. Защото от Египет през Алжир до Судан военните се утвърждават на власт. Те прокарват своята контрареволюция срещу всички масови протести. Макар и временно. При това военните отдавна са проиграли имиджа си.
Дълго време те имаха висока репутация, защото дадоха независимост на страните си, която и защитаваха. Освен това те бяха институция в младите държави, която правеше възможно социалното издигане на хора от най-обикновени семейства.
Властолюбиви, закостенели и корумпирани
Всичко това вече е минало. Военните идваха на власт с обещанието да създадат една силна държава и бързо да съкратят изоставането в развитието си от Запада. През последните десетилетия обаче те ставаха все по-властолюбиви, закостенели и корумпирани. Апаратът за сигурност вече не служеше за защита на страната от външни врагове, а за потискане на собственото население. Пропастта между военните, като символ на силната държава, и обезправеното общество ставаше все по-дълбока. Управляваните от военните държави вече не предлагаха много шансове за подем и за честна конкуренция.
Напрежението нарастваше застрашително и в началото на 2011 година то изби за първи път. Навсякъде, където армията, апаратът за сигурност и държавната бяха (и все още са) слаби, възникна един нов обществен плурализъм. Както в Тунис и Мароко. А там, където военните можеха да загубят позиции, както в Египет, бяха винаги готови да защитават пирамидата на властта и да задушават обществените свободи.
Осем години след апогея на арабските протести, Алжир и Судан имаха предимството да се поучат от опита на другите държави, за да избегнат грешките. Демонстрантите в Алжир и Судан възприемат това, че военните са необходими в един преходен период, за да бъде възстановен редът. Те обаче настояват в преходните правителства да участват и представители на гражданското общество.
Спреният часовник в Египет
От решаващо значение е колко голямо е чувството за отговорност на военните. В случая с Египет те виждат как с репресии може да бъде усмирена една страна. Обаче времето на железните военни диктатури е изтекло. Те могат, както в Египет, само временно да спрат часовника. Въпреки това бъдещето не им принадлежи.