Вледеняването на властта

Дистанцираното любопитство на депутатите зад прозорците на българския парламент през седмицата едва ли се дължеше само на прозрачните провокации на група гимназисти с черни якета, кубинки и качулки, които започнаха стълкновенията. Преторианците на властта с палки, шлемове и щитове с надпис „жандармерия”, се справиха набързо с тях.

Онези в кабинетите на управлението, които наблюдаваха протеста чрез специалните камери за сигурност или по телевизията, далеч не се притесниха от мегафонните крясъци на неизвестни „лидери”, които се опитваха да овладеят тълпата. Повечето от тях от опит знаеха, че с викове и хаотични призиви власт не се дава.

Леденият им ужас беше породен от друго. Отстрани, в периферията на протеста, мълчаливо стояха студенти, еколози, правозащитници, пенсионери, майки с деца,

обикновени граждани. С присъствието и със смразяващото си мълчание тези фигури на гражданското общество всъщност подготвяха

финалната присъда на едно провалено управление

докарало страната до дъното на европейското й битие. А да заповядаш на полицейските палки да бият дошлите на официално разрешен протест студенти по стълбите на софийската Алма Матер се оказа не повече от безогледна паника и властово безсилие. Безсилие, което все още не желае да отговори на въпроса какви всъщност бяха „юнаците” с черни якета и кубинки, които с ритници в главата убиха момчето в Студентския град и така практически отключиха сегашния протестен трус...

Ужасът за управлението дойде и от друга периферия – големите градове на страната. Макар и по-малки по мащаб, протестите обхванаха и тях. Нещо повече, различни обществени групи декларираха готовност веднага да потеглят за столицата и да се включат в акциите, ако това се наложи.

Първият организиран главно чрез Интернет протест

лиши органите от възможността за пълен контрол върху комуникациите, като ги превърна в безсилни наблюдатели на процеса.

Оказа се, че сковаващата се сегашна власт вече не може да отговори на ключови въпроси: например, кой следва да охранява протестиращите полицаи – техните колеги от жандармерията или също готвещата се за протести армия? Вдървената левица, която добре познава себе си, едва ли ще отговори и на историческия си идеологически въпрос: кой има полза от всичко това. Както и на питането какво точно имат предвид представители на управляващата коалиция, когато говорят все по-често за „задкулисието” на провокациите и механизмите на този таен мизансцен.

През студените хлъзгави дни на руската газова криза в България се наблюдават все повече признаци на властови хаос. И на постепенно вледеняване на сегашното управление за сметка на врящото гражданско недоволство.