Bulgarien Misstrauensvotum

От напоителните дебати в парламента преди вота поникна единствено буренът на политическата деградация. Ако останем при тази природно-селскостопанска метафора: на теория можехме да очакваме някакви свежи кълнове на нови „полезни култури”. Примерно – депутатите да се обединят отвъд политическата си принадлежност около общи идеи за правовата държава и срещу полицейския произвол. Или пък по същество да обсъдят както успехите, така и провалите на сегашното правителство в борбата срещу престъпността.

На теория.

На практика обаче с този вот българските граждани поеха поредната доза партизанщина, лични нападки, отровен популизъм, политическо хулиганство, безобразно нескопосни полемики и един български език, който предизвиква остри стомашни колики.

Ти ли бе?

Да, в българската политика дебатът по идеите и практическите решения винаги - без преход! - се превръща в дебат за личностите. Но този път обсъждането в парламента си беше съвсем автентичен селски мегдан. В наратива: „Ти ли бе?” и „Той ли ще ми каже, дето сестра му...” Няма какво да се чудим: откакто Борисов е излязъл на сцената, хората съвсем свикнаха с мисълта, че няма политика, а има политици. Едни силни, добри, могъщи и вездесъщи, други – корумпирани, крадливи, малодушни и каквото друго си поискате. И понеже няма политика, а само политици, езикът на политиката се оказва езикът на политиците. При едни откровено просташки, при други - с позабравения бригадирско-физкултурнически саунд, при трети – сив поток на апаратно говорене. Тази девалвация на политиката може да се впише изцяло по сметката на новите партии като Атака, РЗС и ГЕРБ, за които между мегдана и парламентарната трибуна явно няма никаква разлика. Уви, включително и водачът на СДС Димитров попадна в капана на популисткото бръщолевене с уникално наивното си съобщение, че неговите хора подкрепят вота, но няма да допуснат падането на правителството.

Да не говорим, че точно в дните след кръвопролитието в Норвегия оратори в българския парламент без никакво колебание се гмурнаха в канала на ислямофобията и омразата, от които черпи вдъхновение масовият убиец Андерш Брайвик. Депутатите Сидеров и Шопов вероятно следят новините, но въпреки това използваха дебатите по вота за високоволтово насъскване срещу малцинствата. Вторият от тях в гнева си наговори и чисти глупости по въпроса, къде другаде в Европа има или няма джамии и мюсюлмански молитви. Мога само да препоръчам на г-н Шопов първо да обиколи Европа, преди да заблуждава българските граждани.

Да те спаси Сидеров...

И тъкмо партията на Сидеров и Шопов осигури оцеляването на правителството. Този многозначителен факт ще предизвика еднозначно отрицателно ехо в Европа и със сигурност ще бъде единствената важна информация за вота на недоверие, която ще архивират партньорите от ЕС. След масовите убийства в Норвегия европейците са настръхнали срещу расизма и ксенофобията, докато в България правителството драговолно приема животоспасяваща услуга тъкмо от партия в тази кафеникава разцветка.

Тъжно е.