Все повече българи

Според една актуална публикация на федералната Агенция по заетостта, цитирана от "Фокус онлайн", броят на българите и румънците, получаващи помощи за безработни в Германия, е достигнал рекордно ниво. От октомври 2012-та до същия месец на 2013-та броят на тези хора се е увеличил с 50%, достигайки 42 000. Изданието публикува и данни за трудово заетите лица от двете страни: докато при румънците се забелязва сериозен спад (през ноември 2013-та работещите в Германия румънци са били с почти 20 000 по-малко, отколкото през юли същата година), то при българите се отчита известно увеличение. В публикацията обаче се уточнява, че в повечето случаи не става дума за работа на пълен работен ден, а за почасовата т.нар. "мини работа", от която се печели максимум 450 евро месечно.

"Дер Тагесшпигел" посочва, че благоприятната конюнктура в Германия привлича все повече мигранти от цяла Европа. "Мнозина наистина успяват да си намерят работа, но и тези, които разчитат единствено на помощите за безработни, не са малко", изтъква изданието. Според информацията в публикацията, през ноември 2013 година общият брой на заетите българи и румънци в Германия е нараснал с 29 000 или 24 процента спрямо същия месец на 2012.

"Фолксщиме" се спира на ситуацията с мигрантите в провинция Саксония-Анхалт. Изданието посочва, че след отварянето на германския трудов пазар не се е стигнало до щурм на българи и румънци към социалните каси в провинцията. Там тенденцията е друга, и то вече от години насам: от двете балкански държави пристигат предимно висшисти, най-вече лекари. Изданието цитира Сузи Мьобек, пълномощничка по интеграцията в Саксония-Анхалт, която казва, че няма никакъв повод за паника, тъй като безработицата при българите и румънците в тази провинция е по-ниска от средната. Това се потвърждава и от Кай Сениус, шеф на регионалната дирекция на Агенцията по заетостта в Саксония-Анхалт. "Чужденците не ни отнемат нищо. Имаме нужда от тях в името на бъдещето на нашата икономика", казва той.

Порталът "Дер Вестен" разказва за дейността на т.нар. консултанти по интеграцията, които помагат на новопристигналите българи и румънци в Гелзенкирхен да се ориентират в обстановката. Ръководителят на проекта Адмир Булич обяснява, че се започва с най-елементарни неща: например с информацията, че на пощенската кутия трябва да има табелка с името, за да може да се получава пощата, както и с упътването за регистрацията в общината, която след това ще позволи и децата да бъдат записани на училище. От т.нар консултанти по интеграцията новодошлите научават и основни правила - например как да изхвърлят боклука разделно или как да паркират автомобила си правилно.