Все повече германци се въоръжават

Германците се въоръжават. Все повече германски граждани си изваждат т. нар. „малко разрешително за оръжие“. С него в джоба, те имат право да носят официално лютив спрей или малки газови пистолети за сплашване. Тези пистолети обаче също са опасни. Изстрел от непосредствена близост може да доведе до смърт. През последните две години значително нарасна броят на германските граждани, които си извадиха разрешителни за оръжие. Ако през януари 2016 година около 301 000 германци имаха съответния документ, то техният брой през декември 2017 година достигна 557 000. Търговците на оръжия не смогват да задоволят търсенето на електрошокови палки, лютиви спрейове и заслепяващи фенерчета. Курсовете за самоотбрана и фитнес-залите също не успяват да осигурят места за всички желаещи.

Чувство на несигурност

От 2015 година насам чувството за несигурност у германските граждани нарасна значително. Анкета на социологическия институт Инфратест димап от януари 2017 година показва, че 23 на сто от германските граждани се чувстват „по-скоро несигурни“, или „много несигурни“. Близо една четвърт от анкетираните се чувстват „много сигурни“, а общо 51 процента. „не много сигурни“. Над две трети от анкетираните заявяват, че не усещат някаква „голяма промяна“. Това отразява усещането на повечето германци, посочва социоложката Дина Хумелсхайм-Дос от факултета по криминология към института Макс Планк „Когато става дума за насилие, само малка част от германските граждани се чувстват лично застрашени. Досега не са правени обстойни научни изследвания за цялата страна. Последното проучване на European Social Surwey обаче показва, че общото чувство на несигурност сред германските граждани е нараснало незначително от 2014 година насам“, казва експертката в разговор с ДВ.

Още през 2016 година Инфратест димап установи, че много германски граждани са предприели определени предпазни мерки. Една трета от участниците в анкетата заявяват, че вечерно време избягват определени улици или други обществени места. Две трети от анкетираните споделят, че винаги носят със себе си лютив спрей или оръжие за самоотбрана.

Връзка с миграцията?

Времето, в което нарасна интересът към разрешителни за оръжие, съвпада с отварянето на границите за мигранти. Резултатите от анкетата на Инфратест димап сочат, че съществува пряка връзка между двата феномена. Близо една трета от анкетираните заявяват, че най-много се страхуват от „чужденците и бежанците“. Само 13 процента от германците се страхуват най-много от „неонацистите и десните радикали“. Как обаче миграцията се отразява на общото чувство за несигурност? „В повечето случаи гражданите научават за тези развития от медиите, без да могат сами да преценят за какви проблеми става дума в цяла Германия“, казва Дина Хумелсхайм-Дос. Тя допълва, че не е изключено общественото развитие, както и миграцията да водят до чувство на несигурност и страх. „Друг въпрос е дали тези чувства са основателни“, посочва експертката.

Повече оръжия - повече сигурност?

Германците се въоръжават. Дали обаче оръжията могат да гарантират повече сигурност? „Не“, твърди криминологът Артур Кройцер в свой доклад пред висшето полицейско училище. „ В екстремни ситуации много хора посягат към оръжието и убиват други или себе си. Ако тези хора нямаха достъп до оръжие, подобни спонтанни убийства и самоубийства щяха да бъдат осуетени“, изтъква криминологът. Той допълва, че увеличаването на броя на частно притежаваните оръжия отравя атмосферата в обществото. „Оръжейният манталитет се разпространява, страховете растат, доверието в обществената сигурност намалява“, казва Кройцер. Социоложката Дина Хумелсхайм-Дос е на мнение, че трябва да бъдат изяснени причините за чувството на несигурност у германските граждани. Тези причини не винаги са свързани с престъпността. „Знаем че страхът от престъпността е силно свързан с други натрупани страхове. Престъпността винаги е проекция на социалните проблеми. Затова политиците трябва да се заемат не само с наказателната политика, а да обърнат повече внимание на социалните проблеми на населението“, заключава експертката.