Встъпването в длъжност на американския президент в историческа перспектива
19 януари 2009
Отдавна вече церемонията включва много повече от стандартната клетва с ръка върху Библията. Днес това е един празник на суперлативите по американски. Важна роля в церемонията играе армията: 5000 войници участват в парада от Капитолия до Белия дом, свирят в различни оркестри или служат като разпоредители - както казва капитан Мерит Филипс:
"Още при първата президентска церемония Джордж Вашингтон е бил придружаван от цивилен и военен ескорт. Освен това президентът е нашият върховен главнокомандващ и по този начин ние му оказваме честта, която му се полага."
Клетва пред народа
Това се прави и при най-голям студ, защото обикновено церемонията се провежда на открито. Това е важен символ - новият президент полага клетва пред народа, тоест пред онези, които са го избрали. В церемонията са представени трите власти, както обяснява Доналд Кенън от Историческото дружество на Капитолия:
"Новият държавен глава, тоест изпълнителната власт, полага клетва пред сградата на законодателната власт - Капитолия. А клетвата се приема от върховния съдия на САЩ."
Освен самата клетва, друг централен момент на церемонията е словото, което новият президент произнася. Малко от тези встъпителни думи обаче са оставили трайни следи в историческата памет, отбелязва историкът Марвин Кранц:
Добри и лоши примери
"Повечето от произнесените речи са всъщност лош пример за английска проза. Има обаче и някои забележителни изключения, например словото на Франклин Рузвелт от 1933 година, в което той казва: Ние няма от какво да се страхуваме, освен от самия страх."
В същата категория на изключенията влиза и словото на Кенеди, в което той произнася прочутите думи: "Не питай какво може да направи страната ти за теб, питай какво можеш да направиш ти за страната си". Понякога някои от президентите прекаляват - и то с лоши последствия. Най-дългото слово, почти два часа при жесток студ, произнася през 1841 година Уилям Харисън:
"Той искал да демонстрира отличното си здравословно състояние, защото бил най-възрастният президент до онзи момент. Харисън говорил без палто и шапка и хванал настинка, която преминала в белодробно възпаление, което един месец по-късно го вкарало в гроба. Това е най-краткото президенство в американската история."